Обзор

Перспективите за икономическата активност и инфлацията в еврозоната стават много несигурни и зависят в решаваща степен от развитието на руската война в Украйна, от въздействието на актуалните санкции и евентуални по-нататъшни мерки.^[1] Базовият сценарий включва първоначална оценка на въздействието на войната върху икономиката на еврозоната въз основа на информацията, налична към 2 март 2022 г. Рязкото повишаване на цените на енергоносителите и отрицателните ефекти върху доверието имат значително неблагоприятно въздействие върху вътрешното търсене в краткосрочен план, а обявените санкции и рязкото влошаване на перспективите за руската икономика ще отслабят прираста на търговията в еврозоната. Базовата прогноза стъпва върху допусканията, че настоящите смущения в енергийните доставки и отрицателното въздействие върху доверието, свързани с конфликта, са временни и че световните вериги на доставка остават незасегнати в значителна степен. Въз основа на тези допускания базовата прогноза предвижда значително отрицателно въздействие на конфликта върху растежа на еврозоната през 2022 г. Въпреки това, предвид отправната точка за икономиката на еврозоната, т.е. силен пазар на труда и допускането за отзвучаване на неблагоприятните фактори, свързани с пандемията и със затрудненията в предлагането, все пак се очаква икономическата активност да расте с относително силен темп през следващите тримесечия. В средносрочен план се прогнозира растежът да се доближи до средните в ретроспективен план равнища въпреки по-слабо стимулиращата фискална позиция и повишаването на лихвените проценти в съответствие с техническите допускания, основаващи се на очакванията на финансовите пазари. Като цяло се прогнозира реалният БВП да се увеличи с 3,7% през 2022 г., 2,8% през 2023 г. и 1,6% през 2024 г. Спрямо прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2021 г. перспективите за растежа са ревизирани надолу с 0,5 процентни пункта за 2022 г. главно поради въздействието на кризата в Украйна върху цените на енергоносителите, доверието и търговията. Тази низходяща корекция отчасти се компенсира от положителен инерционен ефект от възходящи ревизии на данни за 2021 г. Растежът през 2023 г. е ревизиран надолу с 0,1 процентни пункта, а през 2024 г. остава непроменен.

След поредица от извънредни сътресения в цените на енергоносителите конфликтът в Украйна води до това, че в базовата прогноза се предвижда общата инфлация да остане на много високи равнища през следващите месеци, а след това плавно да отслабне към целевото равнище. Очаква се нейните средни нива да бъдат 5,1% през 2022 г., 2,1% през 2023 г. и 1,9% през 2024 г. Краткосрочният ценови натиск се повиши значително, особено свързаният със суровините петрол и природен газ. Според оценките този натиск ще бъде по-продължителен от очакваното и само частично компенсиран от сдържащ ефект върху растежа от пониженото доверие и от по-слабия растеж на търговията заради конфликта. Въпреки това, при липса на допълнителни възходящи сътресения върху цените на суровините се очаква инфлацията на енергоносителите да спадне значително през прогнозния период. В краткосрочен план този спад е свързан с базови ефекти, докато техническите допускания, основаващи се на цените на фючърсите, включват спад в цените на петрола и цените на едро на природния газ, който води до пренебрежимо малък принос на енергийния компонент за общата инфлация през 2024 г. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни остава висока през 2022 г. – 2,6%, в отражение на по-силната ценова динамика при услугите, свързани с физически контакт, косвени ефекти от по-високите енергийни цени и възходящи ефекти от продължаващите затруднения във веригите на доставка. С отслабването на този натиск се очаква този измерител на основната инфлация да спадне до 1,8% през 2023 г. и след това да се повиши до 1,9% през 2024 г. поради засилване на търсенето, затягане на условията на пазара на труда и някои вторични ефекти върху заплатите в съответствие с исторически закономерности. В сравнение с прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2021 г. кумулативно за целия прогнозен период общата инфлация е ревизирана значително нагоре, особено за 2022 г. Тази възходяща ревизия отразява последните изненадващи данни, по-високите цени на енергийните суровини, по-продължителния възходящ натиск вследствие на смущения в предлагането и по-силния растеж на заплатите, свързан и с планираното увеличение на минималната работна заплата в Германия. Във възходящата ревизия е взето предвид и наскоро отчетеното връщане на показателите от анкети за средносрочните инфлационни очаквания към равнища, съответстващи на инфлационната цел на ЕЦБ. Тези ефекти компенсират изцяло негативното въздействие върху инфлацията от значителна възходяща ревизия на пазарните допускания за лихвените проценти и отрицателните последици от конфликта в Украйна за търсенето.

Поради значителната несигурност, свързана с въздействието на конфликта в Украйна върху икономиката на еврозоната, в допълнение към базовия сценарий са изготвени още два. В сравнение с базовия сценарий при неблагоприятния се допуска, че на Русия се налагат по-строги санкции, което води до известни смущения в световните вериги на стойността. Продължително намаляване на руските доставки на газ би довело до по-високи енергийни разходи и до свиване на производството в еврозоната, но това би било само временно, тъй като се осъществява заместване с други енергийни източници. Освен това геополитическото напрежение би било по-продължително, отколкото в базовата прогноза, и това би довело до допълнителни смущения във финансовите пазари и по-продължителна несигурност. При такъв сценарий растежът на БВП в еврозоната би бил с 1,2 процентни пункта по-нисък от базовата прогноза за 2022 г., а инфлацията би била с 0,8 процентни пункта по-висока. Разликите биха били по-ограничени през 2023 г. През 2024 г. растежът би бил малко по-силен от базовия сценарий, тъй като икономиката наваксва след по-голямото отрицателно въздействие върху икономическата активност през 2022 г. и 2023 г. С възстановяването на баланса на петролните и газовите пазари значителните повишения на цените на енергоносителите постепенно биха отслабнали, което би довело до спад на инфлацията под базовата прогноза, особено през 2024 г. По-тежкият сценарий включва, освен характеристиките на неблагоприятния сценарий, и по-силна реакция на цените на енергоносителите към по-значително съкращаване на предлагането, по-сериозни корекции на цените на финансовите пазари и по-изразени вторични ефекти от повишаващите се енергийни цени. При този сценарий се предвижда растеж на БВП през 2022 г., който е 1,4 процентни пункта под базовата прогноза, а инфлацията би била с 2,0 процентни пункта по-висока. През 2023 г. би се наблюдавал и значително по-нисък растеж и по-висока инфлация в сравнение с базовата прогноза. По-голяма продължителност на смущенията, предизвикани от войната, би означавала, че през 2024 г. ефектът на догонване върху растежа би бил сравнително скромен, а по-силни вторични ефекти биха компенсирали отрицателното въздействие от поевтиняване на енергоносителите върху инфлацията.

1 Реална икономика

Прирастът на реалния БВП се забави до 0,3% през четвъртото тримесечие на 2021 г. в условия на по-сериозни затруднения във веригите на доставка, по-строги ограничения във връзка с пандемията и по-високи енергийни цени, в общи линии в съответствие с очакванията в прогнозите от декември 2021 г. Разходите за потребление се свиха в резултат от нарастващия брой заразени и възобновената несигурност във връзка с пандемията, съчетана със спад на реалния разполагаем доход, предизвикан от цените. За разлика от това инвестициите и потреблението на публичния сектор имаха положителен принос за растежа, а икономическата активност се върна на равнището си от преди пандемията.

Растежът на реалния БВП се очаква да остане слаб през първото тримесечие на 2022 г. в условия на по-строги ограничения на мобилността, продължаващи смущения в доставките, високи енергийни цени и конфликт в Украйна (Графика 1). Спад в продажбите на дребно през декември 2021 г. (с 2,7% спрямо ноември) и в услугите, свързани с физически контакти, поради по-строгите ограничения на мобилността в края на годината доведоха до отрицателен инерционен ефект за растежа през първото тримесечие на 2022 г. Този ефект като че ли е частично компенсиран от малко месечно увеличение на продажбите на дребно през януари 2022 г. (0,2%). По-перспективно ориентирани показатели като комплексният индекс за производството на мениджърите по продажбите и показателят на Европейската комисия за икономическите нагласи в общи линии остават през януари и февруари на равнищата, наблюдавани през четвъртото тримесечие. Въпреки подобрението в индекса на мениджърите по продажбите по отношение на сроковете за доставка в промишленото производство през януари и февруари индексът продължава да свидетелства за сериозни смущения във веригите на доставка. Но проучванията, на които се основават тези показатели, бяха проведени преди избухването на конфликта в Украйна. Като се вземат предвид и новото енергийно сътресение и несигурността в резултат от нападението на Русия над Украйна, прирастът на реалния БВП през първото тримесечие на 2022 г. е ревизиран надолу с 0,2 процентни пункта в сравнение с прогнозите от декември и сега се очаква той да бъде на равнище от 0,2%.

Перспективата за икономическата активност в еврозоната вече е много несигурна и зависи в решаваща степен от развоя на събитията в Украйна. Войната в Украйна отслабва краткосрочната перспектива за растежа главно по линия на търговията, цените на суровините и доверието. Санкциите и препятствията за руската икономика забавят външното търсене към еврозоната, въпреки че преките търговски връзки с Русия са ограничени. Рязкото поскъпване на енергоносителите и негативните ефекти върху доверието, съпътствани от влошаване на усещането за риск и спад на цените на акциите, водят до по-слабо вътрешно търсене. Въпреки това нашата базова прогноза се опира на допускането, че всяко прекъсване на енергийните доставки, свързано с конфликта, ще бъде временно и няма да окаже съществено трайно въздействие върху икономическата активност в еврозоната. В каре 3 са представени повече подробности за очакваното въздействие на конфликта върху икономиката на еврозоната и са описани два алтернативни сценария, основаващи се на по-негативни допускания.

Все още се очаква икономическият растеж да се засили от второто тримесечие на 2022 г., тъй като започват да отзвучават редица неблагоприятни фактори, но това увеличение е отслабено от отрицателните последици от конфликта в Украйна. Очакваното подобрение в не толкова краткосрочен план се основава на редица благоприятстващи фактори: намаляващо икономическо въздействие от пандемията, постепенно отзвучаване на затрудненията във веригите на доставка и подобряване на конкурентоспособността на експортните цени към основните търговски партньори. За разлика от това се очаква конфликтът в Украйна да се отрази отрицателно на растежа в еврозоната. Макар че се очаква програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU) да стимулира инвестициите в някои държави, оттеглянето на временните държавни мерки за подкрепа означава по-слабо стимулираща фискална политика, особено през 2022 г. Въпреки увеличението на лихвените проценти, включено в техническите допускания, условията за финансиране ще останат благоприятни. Като цяло, въпреки влошените перспективи в краткосрочен план се предвижда реалният БВП в общи линии да се върне към очаквания в прогнозите от преди пандемията тренд (Графика 2).

Прогнозира се частното потребление да се възстанови през 2022 г. въпреки нарасналата несигурност поради конфликта в Украйна и да остане основният двигател на растежа през прогнозния период. На фона на по-строгите ограничения, свързани с пандемията, особено при услугите, изискващи физически контакт, и на нарастващите енергийни цени частното потребление се сви повече от очакваното през четвъртото тримесечие на 2021 г. и е с 2,5% под равнището си от преди пандемията. Фактът, че по-високите цени на енергоносителите отслабват значително покупателната способност на домакинствата, означава и вероятно свиване на частното потребление през първото тримесечие на 2022 г. След това се предвижда частното потребление да се увеличи, макар и по-умерено от очакваното преди заради буферни спестявания и по-нататъшно повишаване на енергийните цени вследствие на войната в Украйна. Нарастването на частното потребление се основава на допусканията за постепенно отзвучаване на пандемията, намаляване на ограниченията в предлагането на потребителски стоки и само временно нарушаване на енергийните доставки в резултат от конфликта в Украйна. Би трябвало през 2023 г. потреблението да продължи да изпреварва тренда на реалния доход поради по-нататъшно използване на спестяванията, натрупани от началото на 2020 г. насам.

Силният трудов доход подпомага растежа на реалния разполагаем доход, а по-високият темп на инфлация и прекратяването на фискални трансфери имат възпиращо действие. Очаква се реалният разполагаем доход да спадне значително през първото тримесечие на 2022 г. вследствие на повишената инфлация и по-ниските нетни фискални трансфери. Предвижда се подем от второто тримесечие на годината нататък, обусловен от подобряване на условията на пазарите на труда и, в по-малка степен, на други лични доходи, в синхрон с умерено нарастване на икономическата активност. За разлика от това се очаква нетните фискални трансфери да забавят прираста на доходите през 2022 г. с намаляване на броя на обхванатите от схеми за запазване на работни места, като работниците най-често ще се връщат към редовна заетост, и с изтичането на други временни фискални мерки, свързани с пандемията. Тази тенденция отчасти се неутрализира от нови мерки за компенсиране на въздействието на високите енергийни цени. Високата инфлация отслабва реалния разполагаем доход повече от очакваното преди, допринасяйки за спада му през 2022 г.

Прогнозира се нормата на спестяване на домакинствата да спадне под равнището си от преди кризата, след което да се стабилизира към края на прогнозния период. Очаква се нормата на спестяване да намалява през цялата 2022 г., с лека низходяща ревизия спрямо предишните прогнози. Макар че конфликтът в Украйна засилва несигурността и обичайно би се очаквало това да доведе до повишаване на буферните спестявания, този ефект се компенсира изцяло от факта, че домакинствата използват спестяванията си, за да смекчат поне отчасти негативните последствия от енергийното сътресение за прираста на реалното потребление. Нормализирането на поведението на потребителите по отношение на спестяванията отразява разхлабването на противоепидемичните мерки и отслабване на породената от пандемията предпазливост. Предвижда се нормата на спестяване като цяло да се стабилизира под средното си ретроспективно равнище от средата на 2023 г. нататък. Нейното трайно, макар и с малко, задържане под ретроспективното средно равнище отразява частичното използване на необичайно големите спестявания на домакинствата, натрупани от началото на пандемията. Този ефект обаче е отслабен от несигурността, породена от събитията в Украйна, и от концентрацията на големи спестявания в по-богати и по-възрастни домакинства, чиято склонност към потребление е по-ниска, докато домакинствата с по-ниски доходи остават в по-голяма степен изложени на сътресението от енергийните цени, включително и заради по-малките буфери, с които разполагат.^[2]

Жилищните инвестиции се очаква да останат положителни в краткосрочен план и да се забавят през остатъка от прогнозния период. Жилищните инвестиции леко се увеличиха през четвъртото тримесечие на 2021 г., като цяло в съответствие с очакванията в прогнозите от декември 2021 г., като недостигът на работна ръка и на суровини оказва негативно влияние върху активността на жилищния пазар. Въпреки войната в Украйна се очаква жилищните инвестиции да продължат да нарастват в краткосрочен план на фона на все още силно търсене, подкрепено по-специално от значително търсене от страна на домакинствата с по-високи доходи, и някои колебливи признаци за отслабване на ограниченията в предлагането. След кратък етап на догонване, в който ограниченията в предлагането се очаква да отслабнат по-осезаемо, нарастването на жилищните инвестиции би трябвало да се забави през остатъка от прогнозния период. Независимо от това то ще продължи да бъде подкрепяно от положителните ефекти Tobin’s Q и от нарастването на разполагаемия доход, а условията за финансиране ще станат не толкова благоприятни.

Очаква се бизнес инвестициите да се увеличат през прогнозния период и да получат нарастващ дял в реалния БВП въпреки конфликта в Украйна, тъй като затрудненията във веригите на доставка намаляват и се отпускат средства по NGEU. След наблюдавания през третото тримесечие на 2021 г. временен спад на бизнес инвестициите, предизвикан най-вече от пречки от страна на предлагането, според оценките бизнес инвестициите са се върнали към по-динамичен растеж през последното тримесечие на 2021 г. В краткосрочен план, въпреки повишената несигурност и нестабилност на финансовите пазари, породени от конфликта в Украйна, все още високото доверие на бизнеса и използването на производствения капацитет, както и по-добрата оценка на поръчките на производителите на инвестиционни стоки сочат устойчив положителен растеж. С отслабването на нарушенията в доставките се очаква инвестициите да поддържат тенденция на динамичен растеж, макар че нарастването на цените на суровините, отрицателните ефекти върху доверието и свързаните с конфликта смущения в търговията вероятно ще имат възпиращ ефект. Положителното въздействие на програмата NGEU и прогнозираният растеж на печалбата през 2022 г. и след това също се очаква да осигурят подкрепа за бизнес инвестициите през прогнозния период. Освен това по-високите разходи, свързани с намаляване на въглеродния отпечатък на европейската икономика, ще дадат допълнителен тласък на бизнес инвестициите в средносрочен план. В резултат на това в хода на прогнозния период бизнес инвестициите би трябвало да заемат все по-голям дял от реалния БВП.

Конфликтът в Украйна забавя възстановяването на търговията в краткосрочен план, въпреки че се очаква то да се ускори по-късно през 2022 г. След признаци на възстановяване на външното търсене в края на 2021 г. войната в Украйна влошава краткосрочните перспективи за износ от еврозоната. Известно увеличение на ценовата конкурентоспособност и очакваното възстановяване на търговията с услуги би трябвало отчасти да компенсират неблагоприятните фактори, свързани с конфликта. В резултат на това тримесечните темпове на растеж на износа на еврозоната са ревизирани надолу за 2022 г. Въпреки това годишният темп на растеж е ревизиран нагоре поради положителни инерционни ефекти от възходящи ревизии през втората половина на 2021 г. Що се отнася до вноса, краткосрочно забавяне на динамиката на икономическата активност в еврозоната вероятно ще доведе до по-ниски темпове на растеж. Поради това се очаква нетният износ да допринесе едва слабо за растежа на БВП през 2022 г. Краткосрочната перспектива все пак остава помрачена от значителни низходящи рискове, свързани със смущения във веригите на доставка поради недостиг на основни суровини и материали от Русия. Ако отзвучат ефектите от конфликта, затрудненията в предлагането и ограниченията, свързани с пандемията, от втората половина на 2022 г. търговията на еврозоната ще се върне към дългосрочния си тренд на растеж. След сътресението от енергийните цени дефлаторите на търговията се отличават със силно нарастване, особено от страна на вноса, и то ще продължи през цялата 2022 г. Вероятно е също така това да включва силно влошаване на условията на търговия и на търговския баланс на еврозоната, като за тях се очаква да се нормализират едва от 2023 г. нататък.

Условията на пазара на труда продължават да се подобряват. Заетостта нарасна с 0,5% през четвъртото тримесечие на 2021 г., а темпът на безработица продължи да намалява. Предвижда се заетостта да се увеличи още повече през прогнозния период въпреки известен низходящ натиск от нарасналата несигурност, дължаща се на войната в Украйна. Освен това темпът на безработица вероятно ще бъде неблагоприятно засегнат в краткосрочен план, но средногодишната му стойност се очаква да спадне до 7,0% до 2024 г. Този спад е обусловен главно от прогнозираното силно търсене на работна ръка в синхрон с протичащото икономическо възстановяване.

Прогнозира се нарастването на производителността на труда постепенно да отслабва през прогнозния период, докато достигне дългосрочната си средна стойност. След временен спад, свързан със забавянето на икономическата активност, се очаква производителността на труда да възвърне инерцията си в резултат от по-силния икономически растеж и след това постепенно да се нормализира към дългосрочната си средна стойност от преди пандемията. Очаква се до края на прогнозния период производителността на труда (на заето лице) да бъде около 4,6% над предкризисното си равнище.

В съпоставка с прогнозите от декември 2021 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран надолу с 0,5 процентни пункта за 2022 г. и с 0,1 процентни пункта за 2023 г., а за 2024 г. е непроменен. Влошената перспектива за 2022 г. отразява основно въздействието на кризата в Украйна върху цените на енергоносителите, доверието и търговията и отчасти се компенсира от положителен инерционен ефект от възходящи ревизии на данни за 2021 г. През 2023 г. и 2024 г. възходящи въздействия от повишаването на ценовата конкурентоспособност, свързани с по-голям натиск от страна на разходите при някои ключови търговски партньори, до голяма степен се неутрализират от допусканията за по-високи лихвени проценти и от отрицателното въздействие на по-високите енергийни цени.

2 Фискална перспектива

След прогнозите от декември 2021 г. в базовия сценарий бяха включени някои допълнителни мерки за фискално стимулиране. След силната експанзия през 2020 г. според оценките фискалната позиция на еврозоната, коригирана с безвъзмездните средства по „ЕС от ново поколение“, е затегнала през 2021 г. Това се дължи най-вече на извънредни приходи и други фактори, които често се проявяват в период на възстановяване. Актуалните прогнози са за допълнително затягане на фискалната позиция през 2022 г. поради оттеглянето на значителна част от извънредната помощ, отпусната във връзка с пандемията, и в много по-малка степен през остатъка от прогнозния период. В сравнение с прогнозите от декември 2021 г. се очаква фискалната позиция да бъде с около 0,2 процентни пункта от БВП по-стимулираща през 2022 г. и като цяло непроменена през 2023–2024 г. За 2022 г. корекциите отразяват, наред с другото, допълнителните мерки за стимулиране, приети от правителствата за противодействие на вълната от Омикрон, и нови мерки за компенсиране на по-високите цени на енергоносителите, както и частичен обрат в извънредните приходи от 2021 г. насетне. Този допълнителен фискален импулс отчасти се компенсира от по-слабия растеж на разходите, особено потреблението на сектор „Държавно управление“ и трансферите. В момента фискалните допускания и прогнози са свързани с висока степен на несигурност поради войната в Украйна, като съгласно оценките рисковете клонят към въвеждане на допълнителни стимули.

Все още се прогнозира стабилно подобряване на бюджетното салдо на еврозоната в периода до 2024 г., но с по-малко от предвижданото в прогнозите от декември 2021 г. Според оценката бюджетният дефицит на еврозоната е останал висок през 2021 г., след като достигна най-високото си равнище през 2020 г. Смята се, че значителното подобрение на бюджетното салдо през прогнозния период ще се дължи главно на цикличния компонент и по-ниския циклично изгладен първичен дефицит. Предвижда се в края на прогнозния период бюджетното салдо да бъде -2% от БВП и следователно да остане под равнището си от преди кризата. След рязкото увеличение през 2020 г. се очаква общият държавен дълг на еврозоната да бележи спад през целия прогнозен период, достигайки около 89% от БВП през 2024 г., което е над равнището от преди пандемията. Според предвижданията основна причина за спада ще бъде благоприятният диференциал между лихвените проценти и растежа, но също така и корекции на дефицита и дълга, които в съвкупността си напълно компенсират продължаващите, макар и намаляващи, първични бюджетни дефицити. В сравнение с прогнозите от декември 2021 г. оценката за бюджетното салдо за 2021 г. е ревизирана съществено нагоре в отражение както на по-високо съотношение приходи/БВП, така и на по-ниско съотношение разходи/БВП. Въпреки по-високата начална позиция вече се прогнозира, че бюджетното салдо през 2024 г. ще бъде по-ниско от предвиденото през декември след влошаването на макроикономическата перспектива вследствие от войната в Украйна и възходящите ревизии на лихвените плащания като дял от БВП. Трендът на общото съотношение на дълга в еврозоната е ревизиран надолу за целия прогнозен период, предимно поради благоприятни базови ефекти от 2021 г. насетне.

3 Цени и разходи

Общата инфлация достигна 5,8% през февруари 2022 г. и се очаква да остане висока през идните тримесечия (Графика 3). Инфлацията се обуславя най-вече от енергийната инфлация, която нарасна до около 32% през февруари, предимно поради по-високи тарифи за газ и електроенергия. Очаква се също така тези два компонента да задържат енергийната инфлация на високи равнища през цялата година. Обратно, приносът на горивата би трябвало постепенно да намалее през 2022 г. вследствие на базови ефекти и очакван низходящ профил на цените на петрола. Тарифите за електроенергията и газа отбелязаха голямо увеличение на месечна база през януари, като в много страни цените бяха актуализирани за новата година. В хода на годината се очакват нови повишения, тъй като рязкото покачване на фючърсните цени на едро на газа, причинено от войната в Украйна, постепенно ще се прехвърли на потребителите (въпреки че базовите ефекти предполагат известен спад в годишния темп на инфлация по-късно през годината). Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да бъде 2,6% през 2022 г. поради голямо търсене, косвени ефекти от по-високите цени на енергоносителите и ценови натиск по веригата на ценообразуването, свързан със затруднения в предлагането. Инфлацията на цените на храните нарасна до 4,1% през февруари и се очаква да остане висока през цялата 2022 г. поради високи цени на суровините и извънредни повишения на цените на газа и електроенергията, които съставляват около 90% от общите енергийни разходи на преработвателния отрасъл на хранително-вкусовата промишленост и са важен фактор в производството на торове. Очаква се общата инфлация да спадне през втората половина на годината поради отрицателни базови ефекти и очакван низходящ профил на цените на петрола.

Предвижда се ХИПЦ инфлацията да отбележи спад от среден темп от 5,1% през 2022 г. до 2,1% през 2023 г. и 1,9% през 2024 г. Това понижение на общата инфлация през прогнозния период отразява резки спадове в инфлацията на енергоносителите в съответствие с допускането, че цените на петрола и газа ще последват низходящия профил на кривите на съответните си фючърси въпреки известно възходящо въздействие от i) отменянето през 2023 г. на временните фискални мерки за намаляване на цените на енергоносителите, ii) национални мерки за борба с изменението на климата през 2023–2024 г. и iii) закъснелите ефекти на по-ранни големи повишения на цените на едро на газа. През прогнозния период се очаква да спадне и инфлацията на цените на храните. Съгласно прогнозите ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни ще отбележи известно намаление до 1,8% през 2023 г., след което ще се увеличи до 1,9% през 2024 г. Първоначалното намаление се дължи на отслабването на възходящи ефекти благодарение на преодоляване на затрудненията в предлагането, на последствията от отварянето на икономиката и на базови ефекти. Въпреки че неблагоприятното въздействие на войната в Украйна върху растежа може да има известен сдържащ ефект, той вероятно ще се компенсира от по-високите цени на енергоносителите, предизвикани от конфликта. Лекото увеличение през 2024 г. е в съответствие със затягането на условията на стоковите и трудовите пазари, с някои вторични ефекти върху заплатите от скока на инфлацията през 2021 г. и 2022 г., както и със стабилизирането на дългосрочните очаквания за инфлацията на целевото равнище на ЕЦБ от 2%. Базовата прогноза е свързана със значителна несигурност заради войната в Украйна, особено предвид съществените нови увеличения на цените на енергоносителите, настъпили след финализирането на залегналите в основата ѝ технически допускания. Алтернативните сценарии в Каре 3 включват високи енергийни цени.

Прогнозира се прирастът на компенсацията на наето лице да бъде 3,6% през 2022 г. и да спадне до 2,9% през 2024 г., оставайки над средната си ретроспективна стойност през периода след 1999 г. (2,2%). Въпреки че се предвижда известен спад в компенсацията на наето лице, която беше силно изкривена от публични мерки през 2021 г., очакванията са разходите за труд на единица продукция да нараснат вследствие от по-ниския растеж на производителността на наето лице. По-високото от средното нарастване на заплатите отразява затягащите се условия на пазара на труда, очакваното увеличение на минималната заплата в Германия през октомври 2022 г. и някои вторични ефекти от високите темпове на инфлация.

Външният ценови натиск се очаква да бъде значително по-силен от вътрешния ценови натиск през 2022 г., но да спадне до значително по-ниски равнища през по-късните години от прогнозния период. Очаква се годишният темп на растеж на дефлатора на вноса да бъде 8,2% през 2022 г., което до голяма степен отразява поскъпването на петрола и на неенергийните суровини, но също така и известно поскъпване на факторите на производство, свързано с недостиг в предлагането. От 2023 г. се очаква повишаването на цените на вноса да се забави и да бъде 0,7% през 2024 г.

Спрямо прогнозите от декември 2021 г. перспективата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана нагоре с 1,9 процентни пункта за 2022 г., с 0,3 процентни пункта за 2023 г. и с 0,1 процентни пункта за 2024 г. Три четвърти от кумулативната корекция се отнася до компонентите енергоносители и храни, които са нестабилни, докато останалата една четвърт е свързана с прогнозата за ХИПЦ инфлацията без тези компоненти. Тези корекции отразяват последните изненадващо високи данни, по-силен и по-продължителен възходящ натиск от цените на енергоносителите (произтичащ от конфликта в Украйна) и от нарушения във веригите на доставка, както и по-силен ръст на заплатите, който е свързан и с планираното увеличение на минималната заплата в Германия. Във възходящата ревизия е взето предвид и наскоро отчетеното връщане на показателите от анкети за средносрочните инфлационни очаквания към равнища, съответстващи на инфлационната цел на ЕЦБ. В последните години на прогнозния период тези ефекти напълно компенсират негативното въздействие върху инфлацията на значителна възходяща ревизия на пазарните допускания за лихвените проценти и отрицателните последици от конфликта в Украйна, свързани с търсенето.