Обзор

Пандемията от коронавирус (COVID-19) продължи да оказва влияние върху икономическата активност през първото тримесечие на 2021 г. поради удължаване на строгите ограничителни мерки и възникване на затруднения в предлагането. Въпреки това спадът в производството беше овладян от ефекти на извлечени поуки – икономическите субекти се приспособяват по-добре към пандемията – и подкрепа от страна на политиките, както и продължаващото оживление във външното търсене и устойчивия сектор на промишлено производство.^[1]

Постигнатите успехи в борбата с пандемията следва да доведат до значително възстановяване от второто тримесечие на годината насетне. По-специално, по-бързото провеждане на ваксинациите и съответният спад в броя на заразените би следвало да позволят бързо облекчаване на ограничителните мерки през втората половина на 2021 г., като тези мерки бяха по-строги от очакваното през първите шест месеца на годината. Приема се обаче, че тези мерки ще бъдат напълно отменени едва в началото на 2022 г. в съответствие с предишните прогнози. При тези допускания се очаква активността в еврозоната да възстанови растежа си през второто тримесечие на 2021 г. и да се усили значително през втората половина на годината вследствие на рязко увеличение на частното потребление и облекчаване на затрудненията в предлагането. Това би позволило на реалния БВП да надхвърли предкризисното си равнище от първото тримесечие на 2022 г. нататък – едно тримесечие по-рано спрямо предходните прогнози.

В сравнение с прогнозите от месец март 2021 г. перспективата за растежа е по-силна през 2021 г. и 2022 г. Това отразява допускането, че пандемията ще оказва по-ограничено икономическо въздействие предвид напредъка на ваксинационната кампания, съществени допълнителни мерки по фискалната политика – отчасти финансирани от програмата „ЕС от ново поколение“ – и осъвременена перспектива за външното търсене, подкрепяна от въведените наскоро в САЩ фискални пакети. Очаква се мерките по паричната, фискалната и макропруденциалната политика да успеят да предотвратят силно умножаване на финансовите ефекти и да ограничат икономическите щети от кризата. Вследствие на това се очаква до края на 2022 г. реалният БВП да бъде едва 1,3% под равнището, предвидено в публикуваните преди началото на пандемията прогнози.^[2]

Очаква се скок на инфлацията до 1,9% през 2021 г. под влияние на временни възходящи фактори, като след това тя ще се върне към нива от 1,5% и 1,4% през 2022 г. и 2023 г., тъй като натискът от страна на търсенето остава слаб и се предполага, че цените на петрола ще спаднат. Временното покачване на общата инфлация през 2021 г. отразява отмяната на понижената ставка на ДДС в Германия, възстановяването на темпа на енергийната инфлация в условията на силни базови ефекти и увеличение на фактори на производството, свързани с нарушения в предлагането. Тъй като тези временни фактори следва да отзвучат в началото на 2022 г., предвижда се ХИПЦ инфлацията да има като цяло плоска крива през 2022 г. и 2023 г. Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да се засили – при това с повече от предвиденото в прогнозите от март 2021 г. – с напредването на икономическото възстановяване и намаляването на неизползвания икономически капацитет. Прогнозира се увеличение и на инфлацията на цените на храните в ХИПЦ. Тези възходящи ефекти върху общата инфлация до голяма степен се компенсират през прогнозния период от спад в прогнозираната енергийна инфлация в ХИПЦ, определен от низходящата крива на петролните фючърси. В сравнение с прогнозите на експерти на ЕЦБ от март 2021 г. общата инфлация е ревизирана нагоре за 2021 г. и 2022 г. заради по-оптимистични тенденции в неизползвания икономически капацитет и възходящи ефекти от цените на суровините.

Отново са изготвени два алтернативни сценария с оглед на продължаващата несигурност по отношение на развитието на пандемията и степента на икономическите щети: лек сценарий, при който се допуска по-бързо преодоляване на здравната криза, и тежък сценарий, предвиждащ продължителна пандемия. Тези алтернативни сценарии са представени в Раздел 5.

1 Основни допускания, на които се опират прогнозите

Базисната прогноза от юни 2021 г. стъпва върху допускането за по-бързо облекчаване на ограничителните мерки и преодоляване на здравната криза до началото на 2022 г. Базисното допускане е, че ваксинационните кампании ще продължат в съответствие със стратегията на ЕС за доставките на ваксини.^[3] Въпреки това се приема, че някои ограничителни мерки ще бъдат необходими до началото на 2022 г. по няколко причини: ограничения в търсенето (например готовността за ваксиниране сред населението), появата на нови варианти на COVID-19 извън еврозоната и продължаващата несигурност относно ефективността на ваксините срещу тях. В сравнение с прогнозите от март 2021 г. ограничителните мерки бяха значително по-строги през първата половина на 2021 г., но се приема, че до края на годината ще се доближат до по-ниските равнища, предвидени в предходната прогноза. Това предполага по-бързо облекчаване на мерките през втората половина на 2021 г. Подобни допускания по отношение на развитието на пандемията като цяло се правят за международната среда (макар и с ясни разграничения между държавите). В Раздел 5 са представени сценарии с алтернативни допускания относно хода на пандемията и степента на икономическите щети.

Значителните мерки по паричната и фискалната политика, включително пакетът „ЕС от ново поколение“, ще допринесат за подпомагане на доходите и съвкупното търсене, предотвратяване на загубите работни места и фалити в големи мащаби и овладяване на порочния кръг между реалната икономика и финансовия сектор. Освен мерките по паричната политика, предприети от ЕЦБ до крайната дата на настоящите прогнози, базисната прогноза включва и дискреционно стимулиране от страна на фискалната политика, свързано с кризата с COVID-19 и възстановяването, в това число мерки, финансирани от „ЕС от ново поколение“. Това дискреционно стимулиране е в размер на около 4½% от БВП за 2021 г., 1½% от БВП за 2022 г. и 1¼% за 2023 г. (Раздел 3). Държавните гаранции по кредитите и капиталовите инжекции следва да продължат да спомагат за облекчаване на ликвидните ограничения. Освен това надзорните и макропруденциалните политики освободиха още банков капитал, за да се поемат загуби и да се подкрепи кредитният поток към реалната икономика. Освободени са капиталови буфери, издадени са насоки за намаляване на процикличното формиране на провизии и са предприети мерки за запазване на капацитета за поемане на загуби на банките. Допуска се, че мерките по паричната, фискалната и пруденциалната политика като цяло ще успеят да предотвратят появата на сериозен порочен кръг между реалната икономика и финансовия сектор през прогнозния период.

2 Реална икономика

През първото тримесечие на 2021 г. реалният БВП отбеляза нов спад. Според данни на Евростат реалният БВП е спаднал с 0,3% през първото тримесечие.^[5] Това е в голяма степен сходно с очаквания в базисната прогноза от март 2021 г. спад. Въпреки възникването на известни затруднения в предлагането и по-строгите от допусканото противоепидемични мерки въздействието на последните върху икономическата активност беше компенсирано от ефекти на извлечените поуки, тъй като икономическите субекти продължават да се приспособяват към мерките. Като цяло нивото на реалния БВП през първото тримесечие на 2021 г. е 5,1% под нивото от четвъртото тримесечие на 2019 г.

Очаква се увеличение на реалния БВП през второто тримесечие на 2021 г. в съответствие със значително подобряващите се показатели за нагласите (графика 1). Редица държави от еврозоната удължиха и затегнаха още повече ограничителните мерки през април, но още през май част от тях бяха разхлабени, което вероятно ще продължи и през юни. Както и през предходните тримесечия подобни мерки за ограничаване на разпространението на вируса изглежда не толкова водят до смущения в промишленото производство (например индексът на мениджърите по продажби (ИМП) за производството на еврозоната се покачи до 63,1 през май), а по-скоро потискат активността в сектора на услугите. Последният въпреки това показва признаци на възстановяване (ИМП за стопанската дейност в сектора на услугите на еврозоната през май беше 55,2). Целевите фискални мерки също ще подпомогнат възстановяването на икономическата активност. Като цяло се очаква реалният БВП да нарасне с 1,4% през второто тримесечие (в сравнение с увеличение от 1,3% според прогнозите от март 2021 г.).

Очаква се икономическата активност да отбележи силен подем през втората половина на 2021 г., тъй като се предвижда ограничителните мерки да бъдат разхлабени. Прогнозираният подем се основава на няколко допускания: бързо облекчаване на ограничителни мерки, по-нататъшно отслабване на несигурността, засилване на доверието поради нарастване на броя ваксинирани, стимулираща фискална и парична политика и реализация на известно латентно търсене. Макар и подкрепен от продължаващото изявено съживяване на външното търсене, подемът ще бъде обусловен главно от стабилно възстановяване на вътрешното търсене, особено през третото тримесечие, тъй като се предвижда последователно и повсеместно отваряне на сектори на икономиката. Освен това се очаква отшумяване и на други фактори, които ограничаваха активността през първата половина на годината, включително недостига на микрочипове, който според оценките е засегнал автомобилния и технологичния сектор. Също така, съгласно прогнозите „ЕС от ново поколение“ ще стимулира инвестициите в някои държави. Очаква се реалният БВП да нахвърли предкризисното си равнище през първото тримесечие на 2022 г. (едно тримесечие по-рано спрямо очакваното в прогнозите от март 2021 г.). През последното тримесечие на 2022 г. той следва да бъде с 1,3% под равнището, предвидено в публикуваните преди началото на пандемията прогнози (графика  2).^[6]

Очаква се частното потребление да бъде основната движеща сила на икономическото възстановяване. След затягането и удължаването на ограничителните мерки от есента на 2020 г. насам частното потребление отново отбеляза значително понижение през първото тримесечие на 2021 г., което в много голяма степен допринесе за спада в активността. По-слабата инерция в краткосрочен план на разходите на домакинствата, особено при услугите с висока степен на контакт, води до равнище на потребление под предвиденото за първата половина на 2021 г. в прогнозите от март 2021 г. Потреблението остава по-колебливо в сравнение с динамиката на реалния разполагаем доход, която е стабилизирана чрез държавна подкрепа, и това води до нови резки промени в нормата на спестяване. Очаква се частното потребление да възобнови възстановяването си през второто тримесечие, след това рязко да се покачи през втората половина на 2021 г. с постепенното облекчаване на ограничителните мерки и да достигне равнището си от преди кризата през второто тримесечие на 2022 г. За този подем ще допринесат и постепенно отслабващата несигурност и възстановяването на разполагаемия доход, независимо от намаляването на нетните фискални трансфери, особено през 2022 г. Въпреки че се очаква частното потребление да бъде основната движеща сила на възстановяването, в базисната прогноза не се предвижда сериозен принос от страна на освободено латентно търсене, тъй като големият обем натрупани свръхспестявания ще остане в голяма степен непохарчен (вж. Каре 2 по-долу).

Очаква се жилищните инвестиции да се върнат на равнището си от преди пандемията още през второто тримесечие на 2021 г. Жилищните инвестиции нараснаха умерено през първото тримесечие на 2021 г. и бяха малко под равнището си от преди пандемията. В перспектива, очакваната инфлация при цените на жилищата, изпреварваща разходите за жилища и предизвикваща положителни ефекти Tobin’s Q., възстановяването на разполагаемия доход и доверието на потребителите би трябвало да подкрепят жилищните инвестиции. Освен това се очаква част от натрупаните допълнителни спестявания да се използват за жилищни инвестиции. След силно начало се предвижда жилищните инвестиции да продължат бързото си възстановяване през остатъка от 2021 г., а след това постепенно да се върнат към по-умерен темп на растеж през останалата част от прогнозния период.

Очаква се бизнес инвестициите да останат устойчиви и да се възстановят в значителна степен през 2021 г., като достигнат равнището си от преди кризата до края на годината. Бизнес инвестициите се повишиха значително през втората половина на 2020 г., възстановявайки се донякъде от слабото равнище през първата половина на годината. Динамиката вероятно е по-скоро ниска през първата половина на 2021 г. в контекста на слаба обща икономическа активност и свободни производствени мощности. Очаква се през втората половина на 2021 г. да настъпи по-стабилно подобрение с възстановяването на глобалното и вътрешното търсене и подобряването на прираста на печалбите.То ще бъде подкрепено и от благоприятни условия за финансиране и положителното въздействие на „ЕС от ново поколение“ върху бизнес инвестициите. Предвижда се обаче нарастването на брутната задлъжнялост на нефинансовите предприятия по време на пандемията да ограничи растежа на бизнес инвестициите през прогнозния период въпреки силните парични наличности, тъй като фирмите трябва да възстановят доброто състояние на балансите си.

За 2021 г. се очаква съществен положителен нетен принос на търговията благодарение на силния растеж на износа, докато ускоряването на вноса ще предполага като цяло неутрален принос впоследствие. До този момент през 2021 г. динамиката на пандемията се отрази на условията на вътрешното търсене, което доведе до забавяне на вноса, който се очаква да нарасне в по-малка степен от износа през тази година. През първото тримесечие на 2021 г. търговията в рамките на еврозоната намаля поради несигурността около продължаващите временни пречки, свързани с новите търговски условия с Обединеното кралство, затрудненията в глобалния логистичен сектор и ограниченията в предлагането – особено в сектора за производство на полупроводници. Очаква се положителната разлика между промишленото производство и търговията с услуги да намалее тази година, а ранните показатели сочат постепенно съживяване на туристическите услуги през второто тримесечие. Очаква се пазарният дял на износа да постигне пълно възстановяване към края на 2022 г. и да се стабилизира около стойностите отпреди пандемията в средносрочен план, като в същото време в държавите, които зависят в по-голяма степен от износа на туристически услуги, ще остане малко по-слаб. И накрая, очаква се растежът на вноса да бъде по-силен, отколкото се предвижда от вътрешното търсене. Това се дължи на високия вносен компонент в износа и на съществения внос на услуги, свързани с туризма, в някои северни държави от еврозоната.

Очаква се равнището на безработицата да остане като цяло непроменено през 2021 г., преди да се върне на равнището си от преди кризата до края на 2023 г. Свиването на прираста на заетостта през първото тримесечие на 2021 г., свързано с удължените ограничителни мерки и съответния спад на активността, доведе до увеличаване на безработицата. Приема се, че голяма част от работниците, обхванати от схеми за запазване на работните места, ще се върнат към обичайната си заетост благодарение на силното възстановяване след пандемията. Поради това се очаква равнището на безработицата да бъде по-скоро стабилно до края на 2021 г., преди постепенно да намалее през следващите две години и да достигне 7,3% до края на 2023 г.

Очаква се нарастването на производителността на труда на наето лице да се възстанови към второто тримесечие на 2021 г. Производителността на труда на наето лице отново намаля през първото тримесечие на 2021 г. поради по-строгите ограничителни мерки и свързаното с това прилагане на схеми за запазване на работни места. Очаква се ръстът на производителността на труда на наето лице да се възстанови през второто тримесечие на 2021 г., да достигне върхова стойност през третото тримесечие на 2021 г. и постепенно да намалее впоследствие.

В сравнение с прогнозите от март 2021 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран нагоре за 2021 г. и 2022 г. Прирастът за втората половина на 2021 г. беше ревизиран нагоре, особено през третото тримесечие. Това отразява предвиждането за по-бързо облекчаване на ограничителните мерки във връзка с ускоряването на напредъка при ваксинацията, допълнителната фискална подкрепа и преоценката на въздействието на освобождаването на латентното вътрешно търсене при повторното отваряне на икономическите сектори. Това обяснява по-голямата част от ревизиите на годишния растеж за 2021 г. и особено за 2022 г., като последната се дължи изцяло на инерционни ефекти. Въздействието на допусканията като цяло е неутрално, тъй като положителните ефекти върху растежа, подкрепени от по-силни допускания за външното търсене, до голяма степен се компенсират от отрицателното въздействие както на по-високите цени на петрола, така и на преустановяването на допълнителните, но временни мерки за фискална подкрепа след текущата година.

3 Фискална перспектива

Фискалната политика продължава да смекчава макроикономическото въздействие на пандемията от COVID-19 през 2021 г. и е в основата на възстановяването. През 2020 г. извънредните фискални стимули в отговор на пандемията се оценяват на малко над 4% от БВП. Тъй като ограничителните мерки останаха в сила през 2021 г., правителствата удължиха извънредните мерки, постепенно ги засилиха и/или приеха нови мерки за подкрепа. Дискреционният стимул, свързан с кризата, се оценява на близо 4½% от БВП за 2021 г. (с около 1¼ процентни пункта над прогнозите от март 2021 г.). Повечето от допълнителните мерки са временни и се очаква да бъдат премахнати през 2022 г. Някои бяха удължени допълнително и заедно с други мерки за възстановяване, включително разходите, финансирани по „ЕС от ново поколение“^[13], възлизат общо на около 1½% от БВП за 2022 г. и 1¼% за 2023 г. По-голямата част от извънредната подкрепа през 2021 г. представлява допълнителни разходи под формата на субсидии и трансфери към предприятия, включително по схеми за запазване на работни места. Мерките, класифицирани като „потребление на сектор Държавно управление“, отразяват най-вече по-високите разходи за здравеопазване, включително заплати, свързани с ваксинационната кампания. В приходната част мерките се отнасят до намаляване на преките и косвените данъци^[14]. Допълнителните държавни инвестиции, макар и ограничени през 2020 г., имат по-висок дял в пакетите от стимули, считано от 2021 г., главно поради очакваните мерки, финансирани от „ЕС от ново поколение“. След корекция на въздействието на безвъзмездните средства по линия на „ЕС от ново поколение“ върху приходната част на бюджета в размер на около 0,6% от БВП годишно, фискалната позиция^[15] се очаква да бъде експанзионистична през 2021 г., да се затегне през 2022 г. и да остане като цяло неутрална през 2023 г.

Очаква се бюджетният дефицит на еврозоната да намалее леко през 2021 г. и по-съществено към 2022 г., докато дългът на еврозоната се очаква да достигне върховата си стойност през 2021 г.^[16] Лекият спад на бюджетния дефицит през 2021 г. отразява малко по-добрия цикличен компонент и по-ниските лихвени плащания, които компенсират в по-голяма степен допълнителните мерки за стимулиране, които не са обхванати от безвъзмездните средства по линия на „ЕС от ново поколение“ в приходната част. Значителното подобрение на бюджетното салдо през 2022 г. се дължи главно на приключването на по-голямата част от извънредните мерки за стимулиране, свързани с кризата, и на много по-благоприятния цикличен компонент. През 2023 г. при като цяло неутрална фискална позиция и по-добри циклични условия, се предвижда общото бюджетно салдо да се подобри още, достигайки -2,6% от БВП. Предвижда се лихвените плащания да намалеят допълнително през прогнозния период и да възлизат на 1,1% от БВП през 2023 г. Дългът на еврозоната се очаква да достигне върхова стойност от 99% от БВП през 2021 г., след което да отбележи лек спад. Спадът през 2022—2023 г. се дължи основно на благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа, който повече от компенсира продължаващите, макар и намаляващи, първични дефицити. В сравнение с прогнозите от март 2021 г. бюджетният дефицит и дългът на еврозоната бяха преразгледани във възходяща посока, особено за 2021 г. поради допълнителните мерки за стимулиране. По-съществената ревизия на държавния дълг през 2021 г. се обяснява с базовите ефекти от 2020 г., свързани с по-висока корекция на дефицита и дълга спрямо предходните прогнози. Това отразява, наред с другото, прекласифицирането на известна подкрепа към частния сектор от държавните структури в някои държави.

4 Цени и разходи

Очаква се ХИПЦ инфлацията да нарасне значително през 2021 г., да спадне отново в началото на 2022 г. и да остане като цяло без промени през останалата част от прогнозния период (графика 3). Очаква се общата инфлация да достигне средно 1,9% през 2021 г., достигайки върховата си стойност от 2,6% през четвъртото тримесечие и да спадне до равнища съответно от 1,5% и 1,4% през 2022 г. и 2023 г. Временното покачване на общата инфлация през 2021 г. отразява възходящите ефекти върху инфлацията от временни фактори като отмяната на понижената ставка на ДДС в Германия, възстановяването на темпа на енергийната инфлация в условията на силни базови ефекти и увеличение на фактори на производството, свързани с нарушения в предлагането. Промените в теглата предполагат известна колебливост на инфлационния профил през 2021 г., но средно през годината се очаква те да имат само слабо низходящо въздействие върху ХИПЦ инфлацията. Въпреки че въздействието на тези временни фактори отшумява в началото на 2022 г., компенсирането на динамиката на основните компоненти на ХИПЦ през прогнозния период предполага като цяло непроменен профил на ХИПЦ инфлацията, с леко увеличение през 2023 г. Прогнозираното икономическо възстановяване и намаляването на неизползвания икономически капацитет се очаква да доведат до постепенно повишаване на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни от 1,1% през 2021 г. на 1,4% през 2023 г. Възходящият ценови натиск в резултат на нарастването на търсенето, макар като цяло да остава слаб, следва да компенсира намаляващия ценови натиск от неблагоприятните ефекти на предлагането, свързани с пандемията и ограничителните мерки през прогнозния период. Предвижда се нарастването на натиска по линия на вътрешните разходи да бъде основният двигател на по-силната динамика на базисните потребителски цени, докато динамиката на външния ценови натиск се очаква да намалее през периода. През прогнозния период се очаква увеличение и на ХИПЦ инфлацията на цените на храните. Умерено нарастващият възходящ ценови натиск върху общата инфлация от тези два компонента на ХИПЦ до голяма степен се компенсира през 2022 г. и 2023 г. от предвижданите спадове на енергийната инфлация в ХИПЦ, свързани с низходящия профил на кривата на петролните фючърси.

Очаква се разходите за труд на единица продукция да допринесат за нарастването на натиска по линия на вътрешните разходи през прогнозния период. След значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция през 2020 г. поради резкия спад на производителността на труда се очаква разходите за труд на единица продукция да бъдат намалени от възстановяването на производителността на труда през 2021 г., но постепенно да се възстановят и да нараснат до 2023 г. Въпреки че резките промени в производителността на труда преобладават в динамиката на разходите за труд на единица продукция през периода на кризата, нарастването на компенсацията на наето лице също е подложено на големи колебания, дължащи се на въздействието на схемите за запазване на работни места. Тези схеми защитават заетостта, но при включване в тях служителите са изправени пред намаляване на заплатите. Това доведе до понижаване на годишния темп на растеж на компенсацията на наето лице през 2020 г. и се очаква да доведе до последващо възстановяване през 2021 г. Тъй като пазарите на труда постепенно се възстановяват през прогнозния период и въздействието на тези схеми намалява, се очаква динамиката на компенсацията на наето лице да се нормализира, като годишният растеж се очаква да бъде 2,4% през 2023 г.

Очаква се нормите на печалбата да поемат като буфер в голяма степен колебанията в разходите за труд на единица продукция. Нормите на печалбата отслабнаха през 2020 г. в съответствие с процикличния им характер, но останаха много по-устойчиви, отколкото обичайно предполага спадът в дейността, след като бяха стабилизирани чрез схеми за запазване на работни места. Предприятията в еврозоната като цяло се стремят да задържат работниците в ранните етапи на икономическия спад, дори и на цената на по-ниски норми на печалба. Този натиск за намаляване на нормите на печалбата беше смекчен от държавните схеми за подпомагане на заплатите. Като цяло се очаква нормите на печалба да смекчат динамиката на разходите за труд на единица продукция и да окажат леко положително въздействие върху инфлационния натиск през 2023 г.

Очаква се динамиката на цените на вноса да бъде силно повлияна от движението на цените на петрола и на неенергийните суровини и да отразява умерения външен ценови натиск към края на прогнозния период. След силно отрицателен темп на изменение през 2020 г. се очаква цените на вноса да покажат висок положителен темп през 2021 г. – отразяващ главно увеличенията на цените на петрола и на неенергийните суровини, но също така и увеличенията на факторите на производство, свързани с недостига на предлагането – преди темпът да стане значително по-умерен до 2023 г. В допълнение към спада в цените на петрола и на неенергийните суровини, динамика на цените в световен мащаб като цяло се очаква да остане умерена през прогнозния период и да допринесе за умерените перспективи за външен ценови натиск.

Спрямо прогнозите от март 2021 г. прогнозата за ХИПЦ инфлацията беше преразгледана във възходяща посока с 0,4 процентни пункта и 0,3 процентни пункта за 2021 г. и 2022 г. и остава непроменена за 2023 г. И трите основни компонента на ХИПЦ допринасят за възходящите ревизии на общата инфлация през първите две години от прогнозния период. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни беше ревизирана във възходяща посока през целия хоризонт поради по-положителните тенденции при мерките за намаляване на неизползвания икономически капацитет спрямо предвиденото в прогнозите през март 2021 г., както и някои възходящи ефекти от нарастващия глобален инфлационен натиск и допускания – най-вече от цените на петрола. Тези допускания за цените на петрола отразяват и неотдавнашните изненади при енергийната инфлация в ХИПЦ, както и нейната видима възходяща ревизия – особено през първите две години от прогнозния период. Междувременно лека изненада във възходяща посока, вероятно свързана с временни метеорологични ефекти, и по-силна от очакваното динамика на цените на продоволствените суровини обяснява малко по-високата перспектива за ХИПЦ инфлацията на цените на храните в сравнение с прогнозите от март 2021 г.

5 Алтернативни сценарии за икономическата перспектива за еврозоната

Тъй като продължава да е налице значителна несигурност относно бъдещото развитие на пандемията от COVID-19 и икономическите ефекти от нея, са разгледани два сценария, които са алтернативни на базисната прогноза на експертите на Евросистемата от юни 2021 г. Те илюстрират спектър от възможни въздействия на пандемията от COVID-19 върху икономиката на еврозоната.

При лекия сценарий се предвижда преодоляване на здравната криза до края на 2021 г. и само временни икономически загуби, а при тежкия сценарий се допуска продължителна здравна криза и трайни загуби на потенциал БВП. В сравнение с базовия сценарий лекият сценарий предвижда по-бързо прилагане, по-голямо приемане от страна на обществеността и по-висока ефикасност на ваксините, също и срещу нови варианти на вируса. Това ще даде възможност за по-бързо облекчаване на ограничителните мерки и тяхното поетапно премахване до края на 2021 г.^[17] По-ефективните действия, предприемани от органите и стопанските субекти, биха ограничили допълнително икономическите разходи на противоепидемичните мерки, което ще доведе до по-положителни ефекти върху доверието и до по-бързо от очакваното съживяване на пътуванията и туризма. За разлика от това тежкият сценарий предвижда възможно възобновяване на пандемията през следващите месеци с появата на по-заразни варианти на вируса, което би означавало също намаляване на ефикасността на ваксините и продължаване на някои ограничителни мерки до средата на 2023 г., което ще има негативно въздействие върху активността^[18]. В сравнение с базовия сценарий тежкият сценарий се характеризира с по-изразени щети за икономиката, утежнени от повишената несъстоятелност и влошаващата се кредитоспособност на кредитополучателите, което се отразява неблагоприятно на очакваните загуби и капиталовите разходи на банките и следователно на предоставянето на кредити на частния сектор. Същевременно дори и при тежкия сценарий се допуска, че паричните, фискалните и пруденциалните политики ще ограничат много тежкото умножаване на финансовите ефекти. В общи линии подобни послания са в основата на сценариите за световната икономика, при които външното търсене в еврозоната в края на 2023 г. е с около 12% над равнището отпреди кризата при лекия сценарий и с около 2% над него при тежкия сценарий, в сравнение с 9% при базовия сценарий.

При лекия сценарий реалният БВП би отбелязал стремително нарастване и би се върнал до предкризисното си равнище още през третото тримесечие на 2021 г., а при тежкия сценарий би се доближил до това ниво едва в края на 2023 г. (графика 4). Лекият сценарий предполага значително по-силно възстановяване през второто и третото тримесечие на 2021 г. (съответно 2,5% и 4,1%)^[19] и допълнително засилване на икономическата активност през останалата част от годината, предизвикано от предполагаемото бързо прилагане на ваксини, което води до допълнителни ефекти върху доверието. В резултат на това икономическата активност ще се върне на равнището си отпреди пандемията още през третото тримесечие на 2021 г. и ще бъде над предвиденото в прогнозите от преди кризата от декември 2019 г. до средата на 2022 г. При тежкия сценарий икономическата активност ще нарасне по-слабо през второто и третото тримесечие (съответно 0,6% и 1,3%), преди да продължи умереното си възстановяване впоследствие. Икономическият растеж продължава да бъде слаб до началото на 2022 г. поради твърде постепенното облекчаване на противоепидемичните мерки в съчетание с ограничено въздействие на извлечените поуки, продължаващата несигурност и механизмите за умножаване на финансовите ефекти, само частично смекчени от мерки за подкрепа на политиката. При тежкия сценарий растежът е малко по-висок спрямо базовия сценарий, считано от втората половина на 2022 г., като се има предвид по-силният потенциал за догонване и успешното адаптиране към новата среда. Това помага да се компенсират до края на прогнозния период всички загуби в реалния БВП в сравнение с предкризисното равнище.

Според двата сценария ХИПЦ инфлацията ще нарасне в краткосрочен план, но след това вариантите са повече поради разликите в баланса на търсенето и предлагането. Това отразява факта, че основните фактори, обуславящи засилване на инфлацията в краткосрочен план при базовия сценарий (а именно допусканията за цените на петрола, базови ефекти в енергийния компонент, затруднения в предлагането и въздействието от преустановяването на временното намаление на ставката на ДДС в Германия), са също толкова валидни за алтернативните сценарии. В средносрочен план неизползваният икономически капацитет се очаква да бъде по-висок при тежкия сценарий, отколкото при лекия сценарий. В резултат на това през 2023 г. инфлацията ще бъде 1,7% при лекия сценарий в сравнение с 1,1% при тежкия сценарий.

При лекия сценарий пазарите на труда се възстановяват бързо, тъй като се допуска, че политиките до голяма степен успяват да предотвратят отложените ефекти. При тежкия сценарий обаче те биват овладени само частично. При лекия сценарий равнището на безработицата достига най-високите си стойности през 2021 г. и се връща до равнището си от преди кризата до средата на 2022 г. За разлика от това при тежкия сценарий темпът на безработица не се връща към предкризисното равнище в рамките на прогнозния период и остава значително повишен в отражение на по-голямата нужда от преразпределение във всички сектори. Това откроява възходящите рискове за безработицата, свързани с евентуални фалити и уязвимости на предприятията, както и потенциални отложени ефекти.