Общ преглед

Очаква се през следващите години икономиката на еврозоната да продължи постепенното си възстановяване в условия на значителна геополитическа и свързана с политики несигурност. Макар че през 2024 г. растежът се възобнови с умерен темп, актуалните показатели сочат, че той ще се забави в краткосрочен план, като все така слабото доверие на потребителите и високата степен на несигурност вероятно ще засилят мотивацията на домакинствата да спестяват. Независимо от това налице са условия икономическият растеж да се засили отново. По-специално, очаква се нарастването на реалните заплати и на заетостта в условия на стабилни пазари на труда да допринесе за възстановяване, за което един от главните обуславящи фактори ще бъде потреблението. Вътрешното търсене би трябвало да бъде стимулирано и от разхлабване на условията за финансиране в съответствие с пазарните очаквания за бъдещото развитие на лихвените проценти. Макар фискалните политики да са свързани с висока степен на несигурност, счита се, че те като цяло ще следват тенденция за консолидация. Все пак средствата по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU) би трябвало да подпомагат растежа до нейното приключване през 2027 г. При базисното допускане, че търговската политика на основните търговски партньори на Европа остава непроменена, се очаква външното търсене да засили и да подпомогне износа от еврозоната. В резултат на това се предвижда нетната търговия да има като цяло неутрален принос за растежа на БВП въпреки трудностите, свързани с конкурентоспособността. Очаква се темпът на безработица да продължи да намалява до безпрецедентно ниски равнища. С постепенното отзвучаване на някои циклични фактори, които неотдавна доведоха до спад на производителността, през прогнозния период се очаква тя да се повиши, макар че все още има структурни предизвикателства. Като цяло средногодишният растеж на реалния БВП се очаква да бъде 0,7% през 2024 г., 1,1% през 2025 г. и 1,4% през 2026 г., след което да намалее до 1,3% през 2027 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2024 г. перспективата за растежа на БВП е ревизирана надолу, главно поради ревизии в данните за инвестициите през първата половина на 2024 г., очаквания за по-слаб растеж на износа през 2025 г. и малка низходяща ревизия на прогнозираното нарастване на вътрешното търсене през 2026 г.^[1]

Прогнозира се общата ХИПЦ инфлация да нарасне в края на 2024 г., след което от второто тримесечие на 2025 г. да спадне и да варира около целевото равнище на ЕЦБ за инфлацията – 2%. Очаква се базови ефекти в енергийния компонент да бъдат основен обуславящ фактор за временното засилване на инфлацията в началото на прогнозния период. Въз основа на допусканията за поевтиняване на петрола и природния газ енергийната инфлация вероятно ще остане отрицателна до втората половина на 2025 г., а след това ще се задържи ниска, с изключение на краткотрайно покачване през 2027 г. поради въвеждането на нови мерки за смекчаване на последствията от изменението на климата. Предвижда се инфлацията при храните да нараства до средата на 2025 г. главно поради ново покачване на цените на непреработените храни, след което да спадне до средно 2,2% до 2027 г. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да намалее в началото на 2025 г. с отзвучаването на косвените ефекти от предишни сътресения в цените на енергоносителите, отслабването на натиска от страна на разходите за труд и закъснялото въздействие от предходното затягане на паричната политика, което продължава да се отразява в потребителските цени. Предвижда се този спад да бъде обусловен преди всичко от намаляване на инфлацията в сектора на услугите, която засега е доста упорита. Като цяло се очаква ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да отслабне от 2,9% през 2024 г. до 1,9% през 2027 г. Растежът на заплатите първоначално ще се задържи повишен, но постепенно ще спада с отслабването на натиска от мерките за компенсиране на инфлацията. Прогнозира се забавянето на прираста на компенсацията на наето лице в съчетание с възстановяване на растежа на производителността да доведе до значително по-бавно нарастване на разходите за труд на единица продукция. В резултат на това се предвижда вътрешният ценови натиск да отслабне, като нормата на печалба първоначално смекчава натиска от все още високите разходи за труд на единица продукция, но се възстановява в хода на прогнозния период. Външният ценови натиск би трябвало да остане като цяло умерен. В сравнение с прогнозите от септември 2024 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана незначително надолу за 2024 г. и 2025 г., главно поради изненадващо слаби данни и допускания за по-ниски цени на петрола и електроенергията.