ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 12 декември 2024 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Процесът на дезинфлация протича според предвижданията. Експертите смятат, че общата инфлация ще бъде на средно равнище от 2,4% през 2024 г., 2,1% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 2,1% през 2027 г., когато ще влезе в действие разширената схема на ЕС за търговия с емисии. Що се отнася до инфлацията без компонентите енергоносители и храни, те предвиждат средно 2,9% през 2024 г., 2,3% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. и 2027 г.

Повечето измерители на основната инфлация сочат, че тя ще се стабилизира трайно на равнище около средносрочната ни цел от 2%. Вътрешната инфлация леко отслабна, но остана висока, най-вече защото заплатите и цените в определени сектори все още се приспособяват със значително закъснение към рязкото покачване на инфлацията в предишния период.

Условията за финансиране се разхлабват, тъй като неотдавнашните намаления на лихвените ни проценти постепенно водят до поевтиняване на новите кредити за предприятията и домакинствата. Те обаче остават затегнати, тъй като паричната ни политика продължава да е рестриктивна и предишните повишения на лихвените проценти все още се отразяват върху старите кредити.

Сега експертите очакват по-бавно възстановяване на икономиката в сравнение с прогнозите от септември. Макар че през третото тримесечие на годината растежът се засили, показатели от проучвания сочат забавяне в текущото тримесечие. Експертите очакват икономиката да отбележи прираст от 0,7% през 2024 г., 1,1% през 2025 г., 1,4% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. Прогнозираното възстановяване се опира главно на покачване на реалните доходи, което би позволило на домакинствата да увеличат потреблението си, и на нарастване на инвестициите на предприятията. С течение на времето постепенното отзвучаване на ефектите от рестриктивната парична политика би трябвало да допринесе за нарастване на вътрешното търсене.

Решени сме да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. Ще прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, когато определяме целесъобразния курс на паричната политика. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията с оглед на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През третото тримесечие икономиката отбеляза прираст от 0,4%, надхвърляйки очакванията. Той беше обусловен основно от нарастване на потреблението, отразяващо отчасти еднократни фактори, стимулирали туризма през лятото, и от увеличение на материалните запаси на предприятията. Според последната информация обаче инерцията му се забавя. Проучванията показват, че промишленото производство продължава да отслабва, а растежът в сектора на услугите се забавя. Предприятията се въздържат от инвестиции в условията на слабо търсене и много несигурна перспектива. Износът също е вял, като някои европейски сектори се затрудняват да запазят конкурентоспособност.

Пазарът на труда остава устойчив. През третото тримесечие заетостта отбеляза растеж от 0,2% – отново повече от очакваното. През октомври темпът на безработица се задържа на най-ниското си досега равнище от 6,3%. Същевременно търсенето на работна ръка продължава да намалява. Процентът на свободните работни места спадна до 2,5% през третото тримесечие – 0,8% под върховата си стойност, а проучванията сочат също, че в сегашното тримесечие се откриват по-малко нови работни места.

С течението на времето икономиката би трябвало да укрепне, макар и по-бавно от предвижданото преди. Нарастването на реалните заплати би трябвало да доведе до увеличение на разходите на домакинствата. По-голямата достъпност на кредитите би трябвало да стимулира потреблението и инвестициите. Стига напрежението в търговията да не ескалира, износът би трябвало да подпомогне възстановяването с нарастването на търсенето в световен план.

Фискалните и структурните политики би трябвало да направят икономиката по-конкурентоспособна и устойчива, с по-висока производителност. От решаващо значение е предложенията на Марио Драги за засилване на конкурентоспособността на Европа и на Енрико Лета за укрепване на единния пазар да бъдат последвани бързо от конкретни и амбициозни структурни политики. Ние приветстваме оценката на Европейската комисия на средносрочните планове на правителствата за фискални и структурни политики като част от преработената рамка на ЕС за икономическо управление. Сега правителствата би трябвало да съсредоточат вниманието си върху това да изпълнят изцяло и без отлагане ангажиментите си по рамката. Това ще допринесе за устойчиво намаляване на бюджетните дефицити и на съотношението на дълга, като същевременно приоритетна роля получават благоприятстващи растежа реформи и инвестициите.

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат през ноември годишната инфлация е нараснала до 2,3% спрямо 2,0% през октомври. Това покачване беше очаквано и отразява преди всичко възходящ базов ефект, свързан с енергията. Инфлацията на цените на храните е намаляла леко до 2,8%, а тази на услугите – до 3,9%. Инфлацията на цените на стоките е нараснала до 0,7%.

Вътрешната инфлация, която следва плътно тази на услугите, отново е отбелязала лек спад през октомври. Все пак при равнище от 4,2% тя остава висока. Това се дължи на силен натиск от страна на заплатите и на факта, че цените на някои услуги все още се приспособяват със закъснение към повишението на инфлацията в предишния период. Независимо от това, като цяло основната инфлация се развива успоредно с трайното връщане на инфлацията към целевото равнище.

Нарастването на компенсацията на наето лице се забави до 4,4% през третото тримесечие спрямо 4,7% през второто. В условия на стабилна производителност това допринесе за по-слабо нарастване на разходите за труд на единица продукция. Експертите очакват разходите за труд да се увеличават по-бавно през прогнозния период вследствие на по-нисък прираст на заплатите и засилен растеж на производителността. Освен това печалбите би трябвало и занапред да компенсират отчасти въздействието на по-високите разходи за труд върху цените, особено в краткосрочен хоризонт.

Очакваме в краткосрочен план инфлацията да варира около сегашното си равнище с по-нататъшното отпадане на предишните резки спадове на цените на енергоносителите от изчислението на годишния темп. След това тя би трябвало да се стабилизира трайно около средносрочното целево равнище от 2%. Отслабването на натиска от страна на разходите за труд и продължаващото въздействие от предишното затягане на паричната ни политика върху потребителските цени би трябвало да подпомогнат този процес. Повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания са на равнище около 2%, а пазарните показатели за средносрочните до дългосрочни компенсации за инфлацията са отслабнали осезаемо от заседанието на Управителния съвет през октомври насам.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. Рискът от засилване на напрежението в световната търговия би могъл да възпрепятства растежа в еврозоната, потискайки износа и отслабвайки световната икономика. Възможно е понижаване на доверието да попречи потреблението и инвестициите да се възстановяват с очаквания темп. Такава тенденция би могла да бъде засилена от геополитически рискове като неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичния конфликт в Близкия изток, които биха могли да причинят смущения в енергийните доставки и световната търговия. Възможно е също растежът да бъде по-слаб, ако настъпващите със закъснение ефекти от затягането на паричната политика продължат по-дълго от очакваното. Той може да се окаже по-голям, ако разхлабването на условията за финансиране и спадът на инфлацията дадат възможност за по-бързо възстановяване на вътрешното потребление и инвестициите.

Възможно е инфлацията да достигне по-високи стойности, ако заплатите или печалбите се увеличат повече от предвиденото. Възходящи рискове за инфлацията произтичат и от засиленото геополитическо напрежение, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разходи в краткосрочен план и да причини смущения в световната търговия. Освен това е възможно екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако слабото доверие и опасенията, свързани с геополитически събития, попречат потреблението и инвестициите да се възстановят с очаквания темп, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от предвиденото или ако икономическите условия в останалия свят внезапно се влошат. Засилване на напрежението в световната търговия би направило по-несигурна перспективата за инфлацията в еврозоната.

Финансови и парични условия

От заседанието ни през октомври насам пазарните лихвени проценти в еврозоната са намалели още, отразявайки усещането за влошаване на перспективата за икономиката. Макар че условията за финансиране остават рестриктивни, намаляването на лихвените ни проценти постепенно води до поевтиняване на кредитите за предприятията и домакинствата.

През октомври средният лихвен процент по нови заеми за предприятията беше 4,7% – с повече от половин процентен пункт под върховото равнище от преди година. Цената за емитиране на пазарен дълг спадна с повече от цял процентен пункт спрямо най-високата ѝ стойност. Средният лихвен процент по нови ипотечни кредити – 3,6% през октомври – е с около половин процентен пункт по-нисък от най-високата си стойност през 2023 г., макар че все още се очаква средният лихвен процент по старите ипотеки да се увеличи.

Банковото кредитиране за предприятията постепенно се засили спрямо предишното ниско равнище – с 1,2% през октомври спрямо година по-рано. Дълговите ценни книжа, емитирани от предприятията, нараснаха с 3,1% на годишна база, сходно с увеличението през предишните няколко месеца. През октомври ипотечното кредитиране продължи постепенно да расте, с годишен темп от 0,8%.

В съответствие с нашата стратегия на паричната политика Управителният съвет подложи на задълбочена оценка връзките между паричната политика и финансовата стабилност. Банките в еврозоната остават устойчиви и няма особени признаци за сътресения на финансовите пазари. Все пак рисковете за финансовата стабилност остават високи. Макропруденциалната политика остава първата защитна линия срещу натрупването на финансови уязвимости, укрепвайки устойчивостта и запазвайки макропруденциалните условия.

Заключение

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Решени сме да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. Ще прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, когато определяме целесъобразния курс на паричната политика. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията с оглед на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.