content here is the anonymously transparent proxied version of ecb.europa.eu   X
Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране
  • ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 22 юли 2021 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

На днешното си заседание Управителният съвет съсредоточи вниманието си върху две основни теми: първо, какво означава прегледът на стратегията ни за нашия ориентир за основните лихвени проценти на ЕЦБ, и второ, каква е оценката ни за икономиката и за нашите мерки във връзка с пандемията.

В извършения наскоро преглед на стратегията приехме симетрична инфлационна цел от 2% в средносрочен план. От известно време насам основните ни лихвени проценти са близки до долната си граница, а средносрочната перспектива за инфлацията все още е доста под целта ни. При тези обстоятелства днес Управителният съвет преразгледа своя ориентир за лихвените проценти. Целта ни бе да подчертаем решимостта си да поддържаме последователно нерестриктивна ориентация на паричната политика, за да постигнем инфлационната си цел.

В подкрепа на симетричната ни инфлационна цел от 2% и в съответствие с нашата стратегия на паричната политика Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да останат на сегашните си или по-ниски равнища, докато не установим, че инфлацията е достигнала 2% доста преди края на прогнозния период и трайно за остатъка от него, и не преценим, че основната инфлация е отбелязала достатъчен напредък, съвместим със стабилизирането на инфлацията на равнище от 2% в средносрочен план. Това може да означава и кратък период, в който инфлацията леко надхвърля целта.

Нека разгледаме оценката на икономическата перспектива и нашите мерки във връзка с пандемията.

Възстановяването на икономиката на еврозоната напредва добре. Все повече хора се ваксинират, а ограничителните мерки са разхлабени в повечето държави от еврозоната. Но сянката на пандемията не е отминала, особено докато делта вариантът поражда все по-голяма несигурност. Инфлацията се засили, макар че покачването ѝ се очаква да бъде предимно временно. Перспективата за инфлацията в средносрочен план остава слаба.

Ние трябва да запазим благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката, докато трае пандемията. Това е от съществено значение, за да се превърне сегашното оттласкване от дъното в траен подем и да бъде неутрализирано неблагоприятното въздействие на пандемията върху инфлацията. Затова, след като потвърдихме оценката си от юни на условията за финансиране и перспективата за инфлацията, продължаваме да очакваме през това тримесечие покупките по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) да се извършват със значително по-висок темп, отколкото през първите месеци на годината.

Освен това потвърдихме и другите мерки в подкрепа на мандата ни за ценова стабилност, а именно равнището на основните лихвени проценти на ЕЦБ, покупките ни по програмата за закупуване на активи (APP), политиките ни по отношение на реинвестициите и операциите ни по дългосрочно рефинансиране, изложени подробно в прессъобщението, което бе публикувано днес в 13:45 ч. Имаме готовност да приспособим всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

Сега ще обясня по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще говоря за оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През второто тримесечие на годината икономиката отбеляза подем и с разхлабването на ограниченията е на път да регистрира силен прираст през третото тримесечие. Очакваме промишленото производство да има високи резултати, въпреки че в краткосрочен план го забавят затруднения в предлагането. Отварянето на голяма част от икономиката подпомага енергично възстановяване в сектора на услугите. Делта вариантът на коронавируса обаче би могъл да отслаби това възстановяване при услугите, особено в туризма, хотелиерството и ресторантьорството.

Хората се връщат в магазините и ресторантите, започват отново да пътуват и разходите за потребление нарастват. Стимулират ги и по-добрите перспективи за заетостта, нарастващото доверие и продължаващата държавна подкрепа. Непрекъснатото увеличаване на вътрешното и световното търсене засилва оптимизма на фирмите. Това стимулира инвестициите. За първи път от началото на пандемията нашето проучване на банковото кредитиране показва, че финансирането за основен капитал е важен двигател на търсенето на кредити от предприятията.

Очакваме икономическата активност да се върне към предкризисното си равнище през първото тримесечие на следващата година. Но все още имаме да извървим дълъг път, докато поправим щетите, които пандемията причини на икономиката. Броят на хората, обхванати от схеми за запазване на работните места, намалява, но все още е голям. Все още заетите са общо 3,3 милиона души по-малко, отколкото преди пандемията, особено сред младите хора и тези с по-ниска квалификация.

Паричната политика би трябвало все така да бъде допълвана от амбициозна, целенасочена и координирана фискална политика в помощ на възстановяването. В този контекст важна роля има програмата Next Generation EU. Тя ще допринесе за по-силно изразено и равномерно възстановяване във всички държави от еврозоната. Освен това тя ще ускори зеления и цифровия преход и ще подпомогне необходимите структурни реформи, които ще засилят дългосрочния растеж.

Инфлация

През юни инфлацията бе 1,9%. Очакваме тя да се засили още през идните месеци, а през следващата година отново да отслабне. Наблюдаваното в момента увеличение е обусловено основно от по-високите цени на енергоносителите и от базови ефекти от рязкото поевтиняване на петрола в началото на пандемията и от въздействието от временното намаляване на ДДС в Германия миналата година. Влиянието на тези фактори би трябвало да отзвучи до началото на 2022 г., когато те ще отпаднат от изчислението на инфлацията на годишна база.

В краткосрочен план значителният неизползван икономически капацитет възпира базисния инфлационен натиск. Повишеното търсене и временният натиск от страна на разходите във веригата на предлагането ще окаже известен възходящ натиск върху цените. Но слабият прираст на заплатите и повишението на обменния курс на еврото в предходни периоди означава, че този натиск вероятно ще остане слаб за известно време.

Все още е далеч моментът, в който ще бъдат премахнати последиците от пандемията за инфлацията. С възстановяването на икономиката, подпомогнато от нашите мерки по паричната политика, очакваме инфлацията да се покачва в средносрочен план, но да се задържи под целевото равнище. Макар че показателите за дългосрочните инфлационни очаквания отбелязват повишение, те все още са далеч от нашето целево равнище от 2%.

Оценка на рисковете

Смятаме, че рисковете, свързани с перспективата за инфлацията, са като цяло балансирани. Икономическата активност би могла да надхвърли очакванията ни, ако разходите на потребителите се окажат по-големи от предвиденото и те използват по-бързо натрупаните си през пандемията спестявания. По-бързо подобряване на ситуацията с пандемията също би могло да доведе до по-силен растеж от предвидения понастоящем. Растежът обаче би могъл да остане по-нисък от очакванията, ако пандемията се засили или ако недостигът в предлагането се окаже по-продължителен, възпирайки производството.

Финансови и парични условия

Възстановяването на растежа и инфлацията все така зависи от благоприятните условия за финансиране. След последното ни заседание пазарните лихвени проценти отбелязаха спад. Условията за финансиране за повечето предприятия и домакинствата са все така благоприятни.

Лихвите по банковите кредити за предприятията и домакинствата остават безпрецедентно ниски. Фирмите все още са добре финансирани в резултат от изтеглените през първата вълна на пандемията кредити. Това отчасти обяснява забавянето на кредитирането за предприятията. За разлика от това кредитирането за домакинствата остава на непроменено равнище. Последното ни проучване на банковото кредитиране показва, че условията за кредитиране и на предприятията, и на домакинствата са стабилизирани. Все още е налице изобилна ликвидност.

Същевременно цената, на която фирмите емитират капиталови инструменти, продължава да бъде висока. Много предприятия и домакинства са поели допълнително дълг, за да се справят с пандемията. Затова всякакво влошаване на икономиката би могло да застраши финансовото им състояние, а това постепенно да окаже въздействие върху качеството на балансите на банките. Все така е жизненоважно да не се допусне натискът върху балансите и затягането на условията за финансиране да се подсилват взаимно.

Заключение

В обобщение, икономиката на еврозоната е в процес на силен подем. Но перспективата за нея продължава да зависи от това как ще се развие пандемията и от напредъка на ваксинацията. Очаква се настоящото увеличение на инфлацията да бъде като цяло временно. Базисният ценови натиск вероятно ще нараства постепенно, но в средносрочен план инфлацията остава значително под целевото равнище. Нашите мерки по политиката, включително преразгледаният ориентир, ще способстват за това икономиката да поеме стабилно по пътя на възстановяването и в крайна сметка инфлацията да достигне целевото равнище от 2%.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите