ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Любляна, 17 октомври 2024 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция. Бих искала да благодаря на управителя г-н Васле за любезното му гостоприемство и да изразя специалната ни признателност към служителите му за отличната организация на днешното заседание на Управителния съвет.

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Постъпващата информация за инфлацията показва, че процесът на дезинфлация протича според предвижданията. Върху перспективата за инфлацията влияят и неотдавнашните изненадващо по-ниски стойности на показателите за икономическата активност. В същото време условията за финансиране остават рестриктивни.

Очаква се през идните месеци инфлацията да нарасне, след което в хода на следващата година да намалее до целевото равнище. Вътрешната инфлация остава висока, тъй като заплатите продължават да се увеличават с висок темп. Същевременно се очаква натискът от страна на разходите за труд да продължи постепенно да отслабва, а печалбите да смекчат отчасти въздействието му върху инфлацията.

Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Ще поддържаме основните лихвени проценти достатъчно рестриктивни колкото дълго е необходимо за постигането на тази цел. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Постъпващата информация сочи малко по-слаба икономическа активност от очакваното. Макар че през летните месеци в промишленото производство се наблюдаваше особена нестабилност, проучванията показват продължаващо свиване в сектора на преработващата промишленост. При услугите проучванията показват увеличение през август, вероятно благодарение на силния летен туристически сезон, но според последните данни растежът е по-бавен. Нарастването на инвестициите на предприятията е бавно, а жилищните инвестиции продължават да бележат спад. Износът е отслабнал, особено при стоките.

Макар че доходите са нараснали през второто тримесечие, противно на очакванията потреблението на домакинствата е намаляло. Нормата на спестяване е била 15,7% през второто тримесечие – доста над средното ниво от 12,9% преди пандемията. Същевременно последните данни от проучвания сочат постепенно възстановяване на разходите на домакинствата.

Пазарът на труда остава устойчив. През август темпът на безработица се задържа на най-ниското си досега равнище от 6,4%. Проучванията обаче показват забавяне на растежа на заетостта и по-нататъшно отслабване на търсенето на работна ръка.

Очакваме с течение на времето икономиката да укрепне, тъй като нарастването на реалните доходи ще даде възможност на домакинствата да увеличат потреблението си. Постепенното отслабване на ефектите от рестриктивната парична политика би трябвало да подпомогне потреблението и инвестициите. Износът би трябвало да допринесе за възстановяването с нарастването на търсенето в световен план.

Фискалните и структурните политики би трябвало да бъдат насочени към това икономиката да стане по-конкурентоспособна и устойчива, с по-висока производителност. Това би спомогнало за засилване на потенциалния растеж и за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. За тази цел от решаващо значение е предложенията на Марио Драги за засилване на конкурентоспособността на Европа и на Енрико Лета за укрепване на единния пазар да бъдат последвани бързо от конкретни и амбициозни структурни политики. Пълното, прозрачно и незабавно прилагане на преработената рамка на ЕС за икономическо управление ще помогне на правителствата да намалят устойчиво бюджетните дефицити и съотношението на дълга. Сега те трябва да предприемат силни инициативи в тази посока в средносрочните си планове за фискални и структурни политики.

Инфлация

През септември годишната инфлация спадна още до 1,7%. Това е най-ниското ѝ равнище от април 2021 г. насам. Цените на енергоносителите спаднаха рязко с -6,1% на годишна база. Инфлацията на цените на храните леко се повиши до 2,4%. Инфлацията на цените на стоките остана ниска – 0,4%, а тази на услугите намаля леко до 3,9%.

Повечето показатели за основната инфлация намаляха или останаха без промяна. Вътрешната инфлация все още е висока, тъй като в еврозоната натискът от страна на заплатите остава силен. Прирастът на договорените заплати ще остане висок и нестабилен до края на годината с оглед на значителната роля на еднократните плащания и на поетапния характер на корекциите на заплатите.

Очаква се през следващите месеци инфлацията да нарасне, отчасти защото предишни резки спадове на енергийните цени ще отпаднат от изчисляването на годишния темп. След това тя би трябвало да намалява до целевото равнище в хода на следващата година. Процесът на дезинфлация би трябвало да бъде подпомогнат от отслабване на натиска от страна на разходите за труд и от това, че предходното затягане на паричната политика постепенно намира отражение в потребителските цени. Повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания са на равнище около 2%.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. Възможно е понижаване на доверието да попречи потреблението и инвестициите да се възстановяват с очаквания темп. Такава тенденция би могла да бъде засилена от източници на геополитически риск като неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичния конфликт в Близкия изток, които биха могли също така да причинят смущения в енергийните доставки и световната търговия. По-ниско търсене на износ от еврозоната например поради по-слаба световна икономика или поради ескалация на напрежението в търговията между големи икономики би забавило още повече растежа в еврозоната. Възможно е също растежът да бъде по-слаб, ако настъпващите със закъснение ефекти от затягането на паричната политика се окажат по-силни от очакваното. Растежът може да бъде по-силен, ако този на световната икономика надхвърли предвижданията, или ако по-добри условия за финансиране и отслабване на инфлацията доведат до по-бързо възстановяване на потреблението и инвестициите.

Възможно е инфлацията да достигне по-високи стойности от очакваното, ако заплатите или печалбите се увеличат повече от предвиденото. Възходящи рискове за инфлацията произтичат и от засиленото геополитическо напрежение, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разходи в краткосрочен план и да причини смущения в световната търговия. Освен това е възможно екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до поскъпване на храните. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако слабото доверие и опасенията, свързани геополитически събития, попречат потреблението и инвестициите да се възстановят с очаквания темп, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от предвиденото или ако икономическите условия в останалия свят внезапно се влошат.

Финансови и парични условия

От заседанието ни през септември насам краткосрочните пазарни лихвени проценти отбелязаха спад, главно в резултат от по-слабите данни за икономиката на еврозоната и по-нататъшното намаляване на инфлацията. Макар че условията за финансиране останаха рестриктивни, средните лихвени проценти по нови кредити за предприятията и по нови ипотеки се понижиха слабо през август – съответно до 5,0% и 3,7%.

Според последното ни проучване на банковото кредитиране след повече от две години на постепенно затягане стандартите за кредитиране на предприятия са останали непроменени през третото тримесечие. Освен това търсенето на кредити от предприятията се увеличи за първи път от две години насам. Като цяло кредитирането на фирми остава слабо, като през август отбеляза годишен прираст от 0,8%.

Кредитните стандарти за ипотеки бяха разхлабени за трето поредно тримесечие. Това се дължи най-вече на по-голямата конкуренция между банките. По-ниските лихвени проценти и по-добрата перспектива за жилищния пазар доведоха до силно нарастване на търсенето на ипотечни кредити. В съответствие с това ипотечното кредитиране нарасна леко и отбеляза годишен прираст от 0,6%.

Заключение

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Ще поддържаме основните лихвени проценти достатъчно рестриктивни колкото дълго е необходимо за постигането на тази цел. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.