content here is the anonymously transparent proxied version of ecb.europa.eu   X
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
  • БЛОГ НА ЕЦБ

Определяне на курс за действие във връзка с климата

Блог статия от Кристин Лагард, председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 4 ноември 2021 г.

Време е за действие

Срещата на върха COP26 в Глазгоу тази седмица представлява решаваща възможност да очертаем ясен курс към свят без въглеродни емисии. Премахването на въглеродните емисии е единственият начин да предотвратим катастрофално изменение на климата. Отрязъкът от време, в който този преход да се осъществи достатъчно бързо, така че да изпълним заложените в Парижкото споразумение цели, изтича бързо, но особено важно е, че все още може да бъде използван.

Надеждни пътища за преход към зелена икономика

Възможно е преходът да е свързан с известни разходи, но той съдържа и възможности. Напредъкът на технологиите намали рязко цената на слънчевата енергия и сега това е един от най-евтините познати източници на електроенергия. Всъщност според Международната агенция по енергетика над половината от допълнителното намаляване на въглеродните емисии, необходимо за постигане на целите на Парижкото споразумение, може да бъде осъществено без допълнителни разходи за потребителите на електроенергия.[1]

Понастоящем обаче не можем да разчитаме единствено на възобновяеми енергийни източници и все още има сектори, в които необходимата технология все още не е доразвита. Не знаем със сигурност как ще изглеждат икономиките ни след 30 години и как точно ще влияе върху нас изменението на климата за в бъдеще.

Тази несигурност може да бъде сковаваща, особено ако е съчетана със заблудата, че не можем да постигаме неща поотделно, или че вече е твърде късно. Но всеки може да постигне промяна, всеки може да изиграе някаква роля.

През последните десетилетия централните банки си дадоха сметка, че надеждна инфлационна цел може да допринесе за фокусиране на очакванията в цялата икономика. По същия начин правителствата могат да насочват гражданите и фирмите да предприемат смислени и координирани действия за ограничаване на изменението на климата, като очертават надеждни и добре обяснени пътища за преход. Ясно обозначените междинни цели разбиват дългите и трудни начинания на по-постижими етапи.

Тези пътища за преход отчасти изискват ценообразуване на въглеродните емисии, което изцяло да отразява настоящите и бъдещите екологични и социални разходи. В момента далеч не е така. Още по-лошо е, че през 2020 г. изкопаемите горива получиха открити субсидии в размер на 450 милиарда щатски долара.[2] Рязкото поскъпване на енергоносителите може да засегне най-уязвимите части на обществото, затова трябва внимателно да се помисли, за да се осигури справедлив преход, от който всички се ползват равностойно.

Тези пътища изискват и значителни технологични иновации и инвестиции в ограничаване на климатичните промени. Държавните инвестиции могат да стимулират частните и финансовият сектор може да изиграе в това важна роля. Финансовите институции следва да посочат в плановете си за преход как възнамеряват да се приспособят към свят без въглеродни емисии. Глазгоуският финансов съюз за нулеви нетни емисии[3] предприема първите стъпки в тази посока. Публикуването на пълни, международно хармонизирани и проверими данни може да допринесе за това средствата да се насочват натам, където са най-необходими, като същевременно се избягва рискът от привидна екологосъобразност.

Приносът на ЕЦБ в борбата с изменението на климата

Роля има и за централните банки. Въздействието от природни бедствия и от зеления преход върху инфлацията засяга пряко първостепенния мандат на ЕЦБ по отношение на ценовата стабилност. Затова ние отделяме все повече внимание на изменението на климата.[4] То също така поражда рискове за банките, над които извършваме надзор, и за баланса на самата ЕЦБ.

Не само ние сме загрижени. Около 100 централни банки и финансови надзорни органи от целия свят се включиха в Мрежата за по-зелена финансова система.[5] Нейната цел е да допринесе за развитие на управлението на рисковете, свързани с климата и околната среда, във финансовия сектор и да мобилизира средства за подпомагане на зеления преход

Вчера ЕЦБ публично се ангажира да допринесе в своята област за решителни действия от страна на създателите на политики за изпълнение на Парижкото споразумение и ограничаване на последиците от изменението на климата.[6] Изменението на климата беше важна тема в неотдавнашния ни преглед на стратегията[7] и ние приехме амбициозна пътна карта, определяща плана ни за работа[8].

Нашият стрес тест за цялата икономика, съсредоточен върху климата, показва ползата от бързото предприемане на действия по климатичните въпроси.[9] Краткосрочната цена на зеления преход се компенсира многократно в дългосрочен план от ползите от това да бъдат избегнати скъпоструващи бедствия като горски пожари, горещи вълни и суши. По-ясни междинни цели по пътя към постигането на нулеви нетни емисии през 2050 г. биха могли да направляват напредъка ни.

Пътят напред

Изправени сме пред реален избор. Имаме възможност, докато възстановяваме и преустройваме икономиките си след смущенията, причинени от пандемията, да намалим въглеродните емисии. Пътят напред може да изглежда труден, но знаем какво искаме да постигнем и голяма част от този път вече е ясно осветена. Преходът към свят с нулеви въглеродни емисии е единственият начин да осигурим по-добро бъдеще за цялото човечество. Както казва Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Времето за действие е сега. Никога не е късно да се направи нещо.“

Тази блог статия бе публикувана като коментарна статия в следните издания: Der Standard (Австрия), Le Soir и De Morgen (Белгия), 24 часа (България), Jutarnji list (Хърватия), Phileleftheros (Кипът), Postimees (Естония), Helsingin Sanomat (Финландия), Les Echos (Франция), Frankfurter Allgemeine Zeitung (Германия), Ta Nea (Гърция), Irish Times (Ирландия), La Repubblica (Италия), Delfi.lv (Латвия), LRT, Verslo žinios, 15 min.lt и Delfi.lt (Литва), Times of Malta (Малта), Jornal de Negócios (Португалия), Denník N (Словакия), Delo (Словения) и El País (Испания).

  1. Международна агенция по енергетика (2021), „Световни перспективи за енергетиката 2021“ [World Energy Outlook 2021].
  2. Parry, I., Black, S. и Vernon, N. (2021), „Още не постигаме успех с енергийните цени: актуална информация за света и по държави за субсидирането на изкопаемите горива“ [Still not getting energy prices right: a global and country update of fossil fuel subsidies], Работни материали на МВФ, № 2021/236, Международен валутен фонд, септември.
  3. Вижте уебсайта на Глазгоуския финансов съюз за нулеви нетни емисии.
  4. Вижте например Parker, M. (2018), „Въздействие на бедствията върху инфлацията“ [The Impact of Disasters on Inflation], Икономика на бедствията и климатичните промени, том. 2, № 1, стр. 21-48 и Faccia, D., Parker, M. и Stracca, L. (2021), „Жега: екстремните температури и ценовата стабилност“ [Feeling the heat: extreme temperatures and price stability], Работни материали, ЕЦБ, предстоящо публикуване.
  5. Вижте уебсайта на Мрежата за по-зелена финансова система.
  6. ЕЦБ (2021), Ангажиментът на ЕЦБ за действия във връзка с изменението на климата [The ECB pledge on climate change action], ноември.
  7. Работно направление за изменението на климата (2021), „Изменението на климата и паричната политика в еврозоната“ [Climate change and monetary policy in the euro area], Тематични материали, № 271,ЕЦБ, септември.
  8. ЕЦБ (2021), ЕЦБ представя план за действие за включване на съображения, свързани с изменението на климата, в стратегията на паричната ѝ политика, прессъобщение, юли.
  9. Alogoskoufis, S. et al. (2021), „Тест на ЕЦБ на цялата икономика, насочен към климата“ [ECB economy-wide climate stress test], Тематични материали, № 281, ЕЦБ, септември.