Попитайте ни

Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на еврозоната. Тя управлява количеството пари в обращение. Главната ни цел е да поддържаме цените стабилни, а основният инструмент за това е определянето на подходящи лихвени проценти.

Освен това отговаряме за упражняването на надзор над банките в рамката на единния надзорен механизъм (ЕНМ).

В действията си се ръководим от принципите за прозрачност, независимост и отчетност.

ЕЦБ не е търговска банка, която предоставя банкови услуги на физически лица и предприятия. Ние не се обръщаме към гражданите с предложения за кредити и спестовни сметки и нямаме уебсайт за онлайн банкиране.

Какво друго не прави ЕЦБ?

• не участва в парични преводи
• не събира такси за трансгранични трансфери
• не приема депозити от трети страни
• не блокира средства и не издава удостоверения за освобождаване на средства

Понастоящем официалните езици в ЕС са 24 и Вие можете да общувате с нас на всеки от тях. На кои езици общуваме с гражданите зависи от целевата аудитория и конкретните обстоятелства. ЕЦБ публикува правни актове на всички официални езици на ЕС, а работният ѝ език е английски.

Централните банки на всички държави от ЕС заедно притежават ЕЦБ. Делът на всяка държава в капитала на ЕЦБ съответства на нейното население и брутен вътрешен продукт (БВП), като двата фактора имат еднакво тегло. Държавите членки, в които се използва еврото, внасят повече капитал от останалите. Тези фактори образуват така наречения капиталов алгоритъм, който определя каква сума внася всяка национална централна банка.

Подобно на други институции ЕЦБ реализира печалби и понася загуби. Нетните печалби и загуби на ЕЦБ се разпределят между националните централни банки от еврозоната. В Устава на ЕСЦБ е посочено, че до 20% от печалбата може да бъде запазена под формата на резерви, а останалата част се разпределя между притежателите на дялове в ЕЦБ пропорционално на внесените от тях дялове. Ако има загуби, те могат да се компенсират от общите резерви, дохода за годината или сумите, разпределени на всяка национална централна банка.

Управителният съвет изрази пълната си подкрепа за украинския народ.

Приложихме санкциите, наложени от ЕС и от правителствата на европейските държави, и имаме готовност да предприемем каквито действия са необходими, за да осигурим ценова и финансова стабилност в еврозоната.

Научете повече

Паричната политика на ЕЦБ включва всички решения, чрез които се оказва влияние върху цената на парите и достъпа до тях, така че да постигнем целта си за ценова стабилност. Главният инструмент на паричната политика са основните лихвени проценти на ЕЦБ. Всяка промяна в тези лихвени проценти засяга – със закъснение от няколко месеца – лихвените проценти в цялата икономика, особено онези, при които търговските банки отпускат пари на физически лица и фирми. Ако е необходимо, можем да използваме и други инструменти, за да постигнем основната си цел – ценова стабилност.

Ценовата стабилност е първостепенната цел на ЕЦБ, заложена в член 127 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Управителният съвет счита, че ценова стабилност се поддържа най-добре, като се стремим към темп на инфлация от 2% в средносрочен план, измерен чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

При стабилни цени е по-лесно гражданите да планират разходите си, а фирмите имат стимул да инвестират. Те помагат и за поддържането на доверие в паричната ни единица, тъй като стабилизират количеството стоки и услуги, които могат да бъдат купени с дадено количество евро.

Считаме, че хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е подходящият измерител за оценка на постигането на целта за ценова стабилност.

ХИПЦ измерва инфлацията на потребителските цени, т.е. промените с течение на времето в цените на потребителските стоки и услуги, купувани от домакинствата в еврозоната.

ХИПЦ е „хармонизиран“, тъй като всички държави от ЕС използват една и съща методология. Така се гарантира, че данните за една държава са съпоставими с данните за друга.

ХИПЦ се съставя от Евростат и националните статистически институти в съответствие с хармонизирани статистически методи.

Сегашните високи нива на инфлация са обусловени от три основни фактора. Първо, повишените енергийни цени тласкат нагоре инфлацията, тъй като петролът, газът и електроенергията поскъпнаха. Второ, цените растат, защото търсенето се повишава по-бързо от предлагането и предприятията се затрудняват да остават в крак с него, докато възстановяват увредените от пандемията вериги на доставка. Трето, в разгара на пандемията цените бяха извънредно ниски. Ако сравняваме сегашните по-високи цени с онези много ниски равнища, разликата изглежда голяма.

Когато се очаква инфлацията да бъде под целевото равнище от 2% в средносрочен план, ЕЦБ се опитва да стимулира икономиката, използвайки основните лихвени проценти и други инструменти. Определянето на нисък лихвен процент помага на банките да предоставят евтини кредити, което на свой ред увеличава инвестициите и потреблението в икономиката. Ниските лихвени проценти също така повишават стойността на активите, като например пенсии и жилища, и това стимулира разходите. Всичко това води до по-голяма активност и растеж, което от своя страна засилва инфлацията.

Покупките на активи включват придобиване от централната банка на активи като държавни или корпоративни облигации с цел да се намалят дългосрочните лихвени проценти, когато съществува риск инфлацията да остане ниска. Това подпомага икономиката, като стимулира потреблението и инвестициите и в крайна сметка допринася за засилване на ценовия натиск и довеждане на инфлацията до целевото равнище от 2%.

На 8 юли 2021 г. публикувахме нашата нова стратегия за паричната политика. От предишния преглед на стратегията през 2003 г. насам в икономиката на еврозоната и в световната икономика настъпиха огромни промени. Влиянието на намалената производителност, променените демографски условия и последиците от финансовата криза отслабиха способността ни да постигаме целите си само чрез промяна на основните лихвени проценти. В допълнение към това глобализацията, цифровизацията, заплахата за екологичната устойчивост и промените във финансовата система изправят пред предизвикателства провеждането на паричната политика.

Въпреки че правомощията ни са предоставени по силата на Договорите, разработването на стратегията на паричната ни политика зависи от нас. Тази стратегия описва как възнамеряваме да постигнем първостепенната си цел – ценова стабилност в еврозоната, като използваме подходящ набор от инструменти на паричната политика. Съгласно новата стратегия ЕЦБ се стреми към симетрична инфлационна цел от 2%, което означава, че инфлация, която е по-ниска от целта, е също толкова нежелателна, колкото и инфлация, която е твърде висока.

Искате ли да научите повече за инструментите, мерките и решенията по паричната ни политика?

Искате ли да узнаете повече за най-важните моменти в прегледа на стратегията?

Целта на европейския банков надзор е да гарантира сигурността и устойчивостта на европейската банкова система, да увеличава финансовата интеграция и стабилност и да осигурява последователност в надзора.

Единният надзорен механизъм (ЕНМ) е системата за банков надзор в Европа. Той се състои от банковия надзор в ЕЦБ и националните надзорни органи на участващите държави.

Не – защитата на потребителите и борбата с изпирането на пари са извън правомощията на ЕЦБ. Отговорността по тези въпроси е на националните органи. Ако имате оплакване срещу банка, свържете се пряко с нея или го отправете към съответния национален орган.

Призоваваме всички да ни съобщават директно за предполагаеми нарушения на съответното право на Съюза чрез нашата платформа за докладване на нарушения. ЕЦБ осигурява нужната защита както за лицата, които подават сигнали за нарушения, така и за онези, които са обвинени в тях, както и за всички свързани лични данни.

В ЕЦБ смятаме, че е от решаващо значение информацията да бъде достъпна. Стремим към максимална прозрачност, като същевременно осигуряваме поверителност по въпросите, които засягат начина ни на работа.

Информацията за отделни поднадзорни банки е изрично защитена от редица изисквания за опазване на професионалната тайна, предвидени в европейското законодателство (например в Директивата за капиталовите изисквания).

Достъпът до документите на ЕЦБ е регламентиран от Решение ЕЦБ/2004/3 от 4 март 2004 г. (изменено). В съответствие с нашия ангажимент за откритост и прозрачност създадохме публичен регистър на документите, за да позволим и улесним научни изследвания.

Банките под прекия надзор на ЕЦБ се наричат значими институции, а онези, над които упражняваме непряк надзор, се наричат по-малко значими институции.

Надзорните органи подлагат на оценка рисковете, пред които са изправени банките, и проверяват дали те са подготвени да ги управляват подобаващо. Това се нарича „процес по надзорен преглед и оценка“ (ПНПО) и целта му е да даде възможност за последователна оценка на рисковите профили на банките и за вземане на решения относно необходимите надзорни мерки.

Надзорните органи използват стрес тестове, за да оценят доколко банките могат да се справят с финансови и икономически сътресения. Резултатите от стрес тестовете помагат на надзорните органи да установят уязвимостите на банките и да предприемат мерки срещу тях на ранен етап в рамките на надзорния диалог.

Създаването на еврото беше забележително постижение в усилията за обединяване на европейците, тъй като им даде възможност много по-лесно и безопасно да пътуват, учат и работят в чужбина. Договорът от Маастрихт е един от най-важните етапи в хода на европейската интеграция и един от резултатите от него е прокарването на пътя за въвеждане на обща парична единица.

ЕЦБ проучва възможността за въвеждане на цифрово евро. То би представлявало електронна форма на пари, емитирани от Евросистемата. Като пари на централната банка цифровото евро ще бъде безрисково. В момента парите в брой са единствените централнобанкови пари, използвани за плащания на дребно. Цифровото евро би било още един начин за извършване на плащания в евро, който не замества парите в брой, а по-скоро ги допълва. То би била конвертируемо (едно към едно) във всички други форми на евро, като например банкнотите.

Цифровото евро би съчетало ефективността на цифров платежен инструмент със сигурността на централнобанковите пари. То ще помогне на ЕС да поддържа независимост от цифровите платежни средства, емитирани и контролирани извън еврозоната. Цифровото евро също така би осигурило финансова стабилност и паричен суверенитет и би допринесло за запазване на доверието в плащанията в цифровата епоха.

Криптоактивите са същностно различни от централнобанковите пари – цените им са изключително волатилни, което ги прави трудни за използване като платежно средство или като разчетна единица. Криптоактивите нямат присъща стойност и няма публична институция, която да ги подкрепя. Подобни са опасенията и по отношение на „стабилните валути“ – надеждността им в крайна сметка зависи от емитиращия субект и от базовите активи. Те също така зависят от това емитентът да спази обещанието си да запази стойността им стабилна с течение на времето.

Цифровото евро, от друга страна, би представлявало централнобанкови пари. Това означава, че ще бъде емитирано от централна банка и разработено така, че да отговаря на нуждите на гражданите и да зачита неприкосновеността на личния им живот. Освен това то би било безрисково.

Експерти от Евросистемата са установили редица основни изисквания, които помагат да се изяснят евентуалните характеристики на цифровото евро. Те включват лесна достъпност, стабилност, сигурност, ефективност, неприкосновеност на личния живот и спазване на закона. Цифровото евро би било разработено така, че да е съвместимо със съществуващи платежни услуги, улеснявайки предоставянето на общоевропейски плащания и други услуги на потребителите.

ЕЦБ и националните централни банки от Евросистемата отговарят за сигурността на евробанкнотите и за запазване на общественото доверие в тях. През декември 2021 г. ЕЦБ започна да разглежда нова тема и нов дизайн на евробанкнотите, като се стреми те да бъдат по-ясно припознати от европейските граждани и да гарантира, че банкнотите и техните защитни елементи включват най-добрата налична технология.

Окончателно решение относно изработването и емитирането на нови банкноти ще бъде взето едва след като приключи процесът на преразглеждане през 2024 г.

Вече не се емитират банкноти от 500 €. Те обаче остават законно платежно средство, така че ще можете да ги използвате като средство за разплащане и средство за съхранение на стойността.

Изображения на евробанкноти могат да се използват за непрофесионални цели без предварително разрешение от наша страна, стига да са спазени всички приложими правила (по-специално член 2 от Решение ЕЦБ/2013/10), за да се гарантира, че копието не може да се сбърка с истинска банкнота, защото това би накърнило доверието в еврото.

Ако желаете да използвате изображения на евробанкноти с висока резолюция за професионални цели, трябва да се свържете с нас на Euro-Banknotes-Images@ecb.europa.eu, за да направим оценка на случая. Ако заявката Ви бъде одобрена, ще Ви бъдат изпратени съответните електронни изображения.

TARGET2 е платежна система, чийто собственик и оператор са ЕЦБ и националните централни банки. Това е най-често използваната от централните и търговските банки платформа за големи плащания. ЕЦБ и националните централни банки не могат да предоставят информация за състоянието на отделни банкови преводи, независимо дали в рамките на еврозоната или в международен план.

TIPS е услуга на пазарна инфраструктура, въведена в действие от ЕЦБ и националните централни банки през 2018 г. Тя дава възможност на доставчиците на платежни услуги да предлагат на своите клиенти парични преводи в реално време, денонощно. Благодарение на TIPS незабавните плащания вече могат да се извършват бързо и безопасно.

Каква е нашата стратегия за парите в брой? Защо са важни парите в брой? Как предпочитат да плащат хората в еврозоната?

Защо са толкова важни платежните системи?

По-честите и тежки природни бедствия имат неблагоприятни последици за икономиката и финансовата система. Те могат да повлияят на икономическия растеж, инфлацията и начина, по който паричната политика се отразява на хората и фирмите. Това има последствия за ценовата стабилност, която е първостепенната задача на ЕЦБ. Затова включихме в рамката на паричната си политика и съображения, свързани с изменението на климата.

ЕЦБ предприема четири вида действия:

• Икономически анализ: приспособяване и усъвършенстване на модели, методи за прогнозиране и оценки на риска
• Банков надзор: разработване на по-добър анализ на рисковете в портфейлите на банките
• Парична политика: включване на последиците от изменението на климата като фактор в моделирането и в инвестиционните портфейли (свързани с устойчивост аспекти на облигациите)
• Финансова стабилност

Центърът за изменението на климата използва вътрешния експертен опит и оформя програмата ни в областта на климата в тясно сътрудничество с различните структурни звена на ЕЦБ. Дейностите на центъра обхващат диапазон от паричната политика до пруденциалните функции. Решихме също да инвестираме част от портфейла от собствени средства на ЕЦБ в деноминирания в евро фонд от зелени облигации, управляван от Банката за международни разплащания.

Вследствие на нашия преглед на стратегията Управителният съвет на ЕЦБ въведе амбициозна пътна карта с оглед на това да интегрираме в работата си съображения, свързани с изменението на климата.

Понастоящем ЕЦБ държи около една пета от допустимите зелени корпоративни облигации. Емитирането на зелени облигации обичайно е съсредоточено в сектори като комунални услуги, инфраструктура, транспорт и строителство. Предприятията в тези сектори емитират зелени облигации, за да финансират въвеждането на по-ефективни технологии, да сведат до минимум емисиите на въглероден диоксид и да пренасочат своите енергийни портфейли към възобновяеми източници.

Макар и централните банки да не са главните действащи лица в борбата с изменението на климата, това безспорно е проблем, който засяга първостепенната ни задача да поддържаме ценова стабилност и оказва въздействие върху стратегията на паричната ни политика.

Искате ли да научите повече за това как ЕЦБ подхожда към въпроса за изменението на климата?

Рисковете, свързани с климата и околната среда, придобиват все по-голямо значение за банките. Научете как екстремните метеорологични явления могат да засегнат банките и как те могат да запазят важната си роля като кредитори и да допринесат за прехода към нисковъглеродна икономика.

През 2020 г. и 2021 г. ЕЦБ въведе набор от мерки по паричната политика и банковия надзор, с които да редуцира въздействието на пандемията върху икономиката на еврозоната и да подкрепи всички европейски граждани.

На 10 февруари 2022 г. обявихме края на последните временни мерки за подпомагане, които все още бяха достъпни за банките.

В тези често задавани въпроси са изложени подробности за свързаните с пандемията мерки, приложени от банковия надзор в ЕЦБ през 2020 г. и 2021 г.

Програмата за закупуване на активи в условия на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), бе въведена през март 2020 г., за да спомогне да се неутрализират негативните ефекти от пандемията от коронавирус. Целта на PEPP беше да се помогне на гражданите, фирмите и правителствата да получат достъп до необходимите им средства при благоприятни условия и по този начин да се помогне на икономиката да се справи с предизвикателствата, породени от пандемията.

Предложихме на банките дългосрочно финансиране, за да им помогнем да отпускат кредити на домакинствата и фирмите, включително на малките и средните предприятия. Лихвите по тези средства бяха намалени, така че да бъдат стимулирани банките да засилят кредитирането. Освен това разширихме списъка на активи, които банките могат да използват като обезпечение – форма на гаранция, когато те заемат средства от нас. В своята съвкупност тези мерки спомогнаха за поддържане на банковото кредитиране за домакинствата и предприятията, докато траеше пандемията.

Броят на киберинцидентите, докладвани на ЕЦБ, се е увеличил по време на пандемията, като през 2020 г. е нараснал с 54% спрямо 2019 г. Защитата на критични услуги (като например достъп до финансовата система) от атаки и прекъсвания е от решаващо значение. Посредством своята рамка за докладване на киберинциденти и прегледа от страна на съвместните надзорни екипи на отговорите на банките на годишен въпросник за риска в областта на информационните технологии ЕЦБ оценява експозицията на банките на ИТ рискове и тяхното управление на риска, за да направи финансовия сектор на ЕС по-силен и по-устойчив в цифрово отношение.

На фона на засилената системна несигурност и икономическия стрес, породени от пандемията, на 27 март 2020 г. ЕЦБ препоръча като извънредна мярка банките временно да преустановят всякакво изплащане на парични дивиденти и обратно изкупуване на акции. Запазването на капитала беше необходимо, за да се гарантира разумно капиталово планиране и банките да запазят капацитета си да подкрепят икономиката. 

На 23 юли 2021 г. ЕЦБ реши да не удължава препоръката относно дивидентите след септември 2021 г.