Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
Christine Lagarde
The President of the European Central Bank
Luis de Guindos
Vice-President of the European Central Bank
  • ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 21 юли 2022 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

В съответствие с твърдата си решимост да изпълни своя мандат за ценова стабилност днес Управителният съвет предприе нови важни стъпки, чрез които да осигури връщане на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. Решихме да повишим трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 50 базисни пункта и одобрихме Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI).

Управителният съвет прецени, че е подходящо да предприеме по-голяма първоначална стъпка в процеса на нормализиране на основните лихвени проценти, отколкото бе съобщено при предишното му заседание. Това решение се основава на актуализираната ни оценка на инфлационните рискове и на засилената подкрепа, която TPI ще осигури за ефикасното предаване на паричната политика. То ще подпомогне връщането на инфлацията към средносрочната ни цел, стабилизирайки по-силно инфлационните очаквания и осигурявайки съответствие на условията на търсене с постигането на инфлационната ни цел в средносрочен план.

Целесъобразно ще бъде по-нататъшно нормализиране на лихвените проценти на следващите ни заседания. Днешната решителна стъпка за прекратяване на отрицателните лихвени проценти позволява да преминем към вземане на решенията за лихвените проценти заседание по заседание. Бъдещият ход на основните лихвени проценти все така ще зависи от данните и ще ни помогне да постигнем инфлационната си цел от 2% в средносрочен план. В контекста на нормализирането на паричната ни политика ще подложим на оценка вариантите за олихвяване на наличностите от свръхликвидност.

Преценихме, че е необходимо да създадем TPI, за да подпомогнем ефикасното функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. По-специално, докато протича нормализирането на паричната политика, TPI ще гарантира, че нейната ориентация се предава безпрепятствено във всички държави от еврозоната. Единният характер на паричната политика е предпоставка ЕЦБ да може да изпълнява мандата си за ценова стабилност.

TPI ще стане част от нашия инструментариум и може да бъде активиран, за да противодейства на нежелана, хаотична пазарна динамика, застрашаваща сериозно предаването на паричната политика в цялата еврозона. Мащабът на покупките по TPI зависи от сериозността на рисковете за предаването на политиката. Покупките не са предварително ограничени. Предпазвайки трансмисионния механизъм, TPI ще позволи на Управителния съвет да изпълнява по-ефикасно мандата си за ценова стабилност.

Във всеки случай, в момента гъвкавостта при реинвестиране на погашенията в портфейла по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), остава първата защитна линия за преодоляване на свързаните с пандемията рискове за трансмисионния механизъм.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни. Подробна информация за TPI е представена в отделно прессъобщение, което ще бъде публикувано днес в 15:45 ч. централноевропейско време.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Икономическата активност се забавя. Необоснованата агресия на Русия срещу Украйна продължава да възпрепятства растежа. Въздействието на високата инфлация върху покупателната способност, продължаващите ограничения в предлагането и повишената несигурност действат възпиращо на икономиката. Предприятията все така са изправени пред повишени разходи и смущения във веригите на доставка, макар да са налице плахи признаци за отслабване на някои от тях. В своята съвкупност тези фактори помрачават значително перспективата за втората половина на 2022 г. и по-нататък.

Същевременно икономическата активност е все така благоприятствана от отварянето на икономиката, силния пазар на труда и подкрепата от страна на фискалната политика. По-специално, пълното отваряне на икономиката стимулира разходите в сектора на услугите. Пътуванията се възстановяват и се очаква туризмът да подпомогне икономиката през третото тримесечие на тази година. Потреблението е подкрепено от натрупаните през пандемията спестявания на домакинствата и от силния пазар на труда.

Фискалната политика способства за смекчаване на въздействието от войната в Украйна за най-тежко засегнатите от повишените енергийни цени. Трябва да се разработят временни целеви мерки, за да се ограничи рискът от засилване на инфлационния натиск. Във всички държави фискалните политики следва да бъдат насочени към запазване на устойчивостта на дълга и към повишаване на потенциала за устойчив растеж, за да се даде тласък на възстановяването.

Инфлация

През юни инфлацията се повиши още и достигна 8,6%. Отново най-важният компонент на общата инфлация е рязкото покачване на енергийните цени. Пазарни показатели сочат, че енергийните цени в световен мащаб ще останат високи в краткосрочен план. Ново повишение отбеляза и инфлацията на храните, която достигна 8,9% през юни, отразявайки отчасти значимостта на Украйна и Русия като производители на селскостопански стоки.

Продължаващите смущения във веригите на доставка при промишлените стоки и възстановяващото се търсене, особено в сектора на услугите, също допринасят за сегашния висок темп на инфлация. Ценовият натиск се разпространява във все повече сектори, отчасти поради косвеното въздействие на високите енергийни разходи в цялата икономика. Съответно повишение отбелязаха повечето измерители на основната инфлация.

Очакваме инфлацията да се задържи известно време на нежелателно високо равнище поради продължаващия натиск от страна на цените на енергоносителите и храните и натиска по веригата на ценообразуването. По-силен инфлационен натиск поражда и спадът на обменния курс на еврото. В по-далечна перспектива обаче, при отсъствие на нови неблагоприятни събития, енергийните разходи би трябвало да се стабилизират, смущенията във веригите на доставка би трябвало да отслабнат и заедно с по-нататъшното нормализиране на политиката това би трябвало да подпомогне връщането на инфлацията към целевото равнище.

Пазарът на труда остава силен. През май безработицата спадна до безпрецедентно ниското равнище от 6,6%. Свободните работни места в много сектори свидетелстват за стабилно търсене на работна ръка. Нарастването на заплатите, за което свидетелстват и перспективно ориентирани показатели, продължава да се засилва постепенно през последните няколко месеца, но все пак като цяло остава ограничено. С течение на времето укрепването на икономиката и някои ефекти на догонване би трябвало да подпомогнат по-бързо увеличение на заплатите. Повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания в момента са на равнище около 2%, въпреки че неотдавнашните ревизии на някои показатели над целта налагат по-нататъшно наблюдение.

Оценка на рисковете

Продължителната война в Украйна все така е източник на значителен риск за влошаване на растежа, особено ако енергийните доставки от Русия бъдат нарушени до такава степен, че това да доведе до режим на разпределение за предприятията и домакинствата. Възможно е също така войната да влоши още повече доверието и да засили ограниченията от страна на предлагането, а разходите за енергия и храни да останат продължително по-високи от очакваното. По-стремително забавяне на растежа в световен план също би представлявало риск за перспективата за еврозоната.

Рисковете за перспективата за инфлацията остават възходящи и са се засилили, особено в краткосрочен план. Рисковете за средносрочната перспектива за инфлацията включват трайно влошаване на производствения капацитет в икономиката, продължително високи цени на енергоносителите и храните, покачване на инфлационните очаквания над целевото равнище и по-големи от очакваното повишения на заплатите. Ако обаче търсенето отслабне в средносрочен план, това би намалило натиска върху цените.

Финансови и парични условия

Пазарните лихвени проценти бележат колебания поради подчертаната икономическа и геополитическа несигурност. През последните месеца се увеличиха разходите на банките за финансиране и това все повече намира отражение в по-високи лихвени проценти по кредитите, особено за домакинствата. Макар обемът на банковото кредитиране за домакинствата да остава голям, очаква се той да спадне поради понижено търсене. Кредитирането за предприятия също е силно, тъй като високите производствени разходи, натрупването на материални запаси и по-малкото използване на пазарно финансиране създадоха постоянна нужда от банкови кредити. Същевременно търсенето на кредити за финансиране на инвестиции е отслабнало. Прирастът на парите продължава да се забавя поради по-малкото количество ликвидни спестявания и по-малките покупки на активи от Евросистемата.

Последното ни проучване на банковото кредитиране показва затягане на кредитните стандарти при всички категории кредити през второто тримесечие на годината, тъй като банките се отнасят с повече загриженост към рисковете, пред които са изправени клиентите им в сегашните условия на несигурност. Банките предвиждат да продължат да затягат кредитните си стандарти през третото тримесечие.

Заключение

В обобщение, инфлацията остава нежелано висока и се очаква известно време да се задържи над целевото равнище. Последните данни сочат забавяне на растежа, което помрачава перспективата за втората половина на 2022 г. и по-нататък. Същевременно това забавяне да е смекчено от редица благоприятстващи фактори.

Днес Управителният съвет реши да повиши основните лихвени проценти на ЕЦБ и одобри TPI. Целесъобразно ще бъде по-нататъшно нормализиране на лихвените проценти на следващите ни заседания. Бъдещият ход на основните лихвени проценти все така ще зависи от данните и ще ни помогне да постигнем инфлационната си цел от 2% в средносрочен план.

Имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим стабилизирането на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. Новият TPI ще осигури безпрепятствено предаване на позицията на паричната ни политика в цялата еврозона в хода на коригирането на тази позиция така, че да бъде преодоляна високата инфлация.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите