ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 16 март 2023 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Според прогнозите инфлацията ще остане твърде висока твърде дълго. Ето защо днес Управителният съвет взе решение да повиши с 50 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ в съответствие с решимостта ни да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Засилената несигурност потвърждава колко е важно бъдещите ни решения по паричната политика да се вземат въз основа на данните. Те ще се определят от оценката ни на перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Наблюдаваме внимателно сегашното напрежение на пазарите и имаме готовност да реагираме, както е необходимо, за да запазим ценовата и финансовата стабилност в еврозоната. Банковият сектор в еврозоната е устойчив и се отличава със силни капиталови и ликвидни позиции. Във всеки случай, инструментариумът на политиката ни е напълно пригоден да осигури ликвидна подкрепа на финансовата система в еврозоната, ако се наложи, и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Новите макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ бяха завършени в началото на март, преди да възникне сегашното напрежение на финансовия пазар. Поради това то внася допълнителна несигурност за базисната оценка на инфлацията и растежа. Преди тези последни събития базовата прогноза за траекторията на общата инфлация вече беше ревизирана надолу, главно поради по-малък принос на енергийните цени от очакваното преди. Сега експертите на ЕЦБ предвиждат инфлацията да бъде на средно равнище от 5,3% през 2023 г., 2,9% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г. В същото време базисният ценови натиск остава силен. През февруари инфлацията без компонентите енергоносители и храни продължи да се увеличава и експертите на ЕЦБ очакват тя да бъде средно 4,6% през 2023 г. Тази стойност е по-висока от предвиденото в декемврийските прогнози. Очаква се тя да спадне до 2,5% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. с отзвучаването на възходящия натиск от сътресения в предлагането в миналото и от отварянето на икономиката и с все по-силното потискащо въздействие на затегнатата парична политика върху търсенето.

Базовата прогноза за растежа през 2023 г. е ревизирана нагоре до средно 1,0% в резултат както от поевтиняването на енергоносителите, така и от по-голямата устойчивост на икономиката срещу трудната международна среда. Експертите на ЕЦБ очакват, че впоследствие той ще се засили още до 1,6% през 2024 г. и 2025 г., като за това ще допринесат стабилният пазар на труда, подобряващото се доверие и възстановяването на реалните доходи. Същевременно подемът на растежа през 2024 г. и 2025 г. е по-слаб от предвиденото в прогнозите от декември поради затягането на паричната политика.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През четвъртото тримесечие на 2022 г. икономиката на еврозоната отбеляза застой, избягвайки очакваното преди свиване. Частното вътрешно търсене обаче спадна рязко. Високата инфлация, несигурността и затегнатите условия за финансиране отслабиха частното потребление и инвестициите, които спаднаха съответно с 0,9% и 3,6%.

Съгласно базовия сценарий се очаква икономиката да се възстановява през следващите тримесечия. Промишленото производство би трябвало да се засили с по-нататъшното подобряване на условията в предлагането, продължаващото засилване на доверието и изпълнението на големите изостанали поръчки от фирмите. Нарастващите заплати и спадащите енергийни цени ще компенсират донякъде загубата на покупателна способност, с която се сблъскаха много домакинства вследствие на високата инфлация. Това от своя страна ще подпомогне разходите за потребление.

Освен това пазарът на труда остава силен, независимо от отслабването на икономическата активност. През четвъртото тримесечие на 2022 г. заетостта нарасна с 0,3%, а безработицата остана на безпрецедентно ниското равнище от 6,6% през януари 2023 г.

Мерките за държавна подкрепа, чиято цел е да бъде предпазена икономиката от въздействието на високите енергийни цени, би следвало да бъдат временни, целенасочени и предназначени да запазят стимулите за ограничаване на енергийното потребление. Докато енергийните цени спадат и намаляват рисковете, свързани с доставките на енергия, е важно да започнем да оттегляме неотложно и съгласувано тези мерки. Мерките, които не отговарят на тези принципи, вероятно ще повишат средносрочния инфлационен натиск, а това би наложило по-силна реакция от страна на паричната политика. Нещо повече, в съответствие с рамката на ЕС за икономическо управление и както е посочено в насоките на Европейската комисия от 8 март 2023 г., фискалните политики следва да бъдат ориентирани към постигане на по-добра производителност на икономиката и постепенно свиване на големия публичен дълг. Политики за увеличаване на капацитета на еврозоната в областта на предлагането, особено в енергийния сектор, могат да допринесат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. За тази цел правителствата следва да приложат бързо плановете си за инвестиции и структурни реформи по програмата „ЕС от ново поколение“. Трябва да бъде завършена бързо реформата на рамката на ЕС за икономическо управление.

Инфлация

През февруари инфлацията намаля леко до 8,5%. Отслабването ѝ бе обусловено от нов рязък спад на енергийните цени. За разлика от това инфлацията на цените на храните се повиши още – до 15,0%, като предишни поскъпвания на енергоносителите и други фактори за производство в хранителната промишленост продължават да бъдат пренасяни към потребителските цени.

Освен това базисният ценови натиск остава силен. През февруари инфлацията без компонентите енергоносители и храни нарасна до 5,6%. Високи останаха и други показатели на основната инфлация. Инфлацията на неенергийните промишлени стоки се повиши до 6,8% през февруари, главно в отражение на забавени ефекти от затруднения във веригите на доставка в предишни периоди и на високите енергийни цени. Инфлацията при услугите, която през февруари нарасна до 4,8%, все така е обусловена от постепенното отразяване на предходни поскъпвания на енергоносителите, латентното търсене вследствие на отварянето на икономиката и увеличаването на заплатите.

Натискът от страна на заплатите се засили вследствие на силния пазар на труда и на стремежа на работниците да възстановят част от покупателната способност, загубена поради високата инфлация. Освен това много предприятия успяха да увеличат нормата си на печалба в сектори, изправени пред ограничения в доставките и възобновено силно търсене. Същевременно повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания в момента са на равнище около 2%, макар и да изискват непрекъснато наблюдение, особено с оглед на настъпилата наскоро волатилност на пазарно основаните инфлационни очаквания.

Оценка на рисковете

Рисковете, свързани с прогнозата за икономическия растеж, клонят в низходяща посока. Трайно повишено напрежение на финансовия пазар би могло да затегне повече от очакваното цялостните условия за кредитиране и да отслаби доверието. Несправедливата война на Русия срещу Украйна и нейния народ все така съставлява значителен риск за отслабване на икономиката и би могла да тласне отново нагоре разходите за енергия и храни. Възможно е растежът в еврозоната да бъде допълнително забавен, ако световната икономика отслабва по-рязко от очакваното. Предприятията обаче биха могли да се приспособят по-бързо към трудната международна среда и заедно с отзвучаването на енергийното сътресение това би могло да допринесе за по-силен растеж от очакваното в момента.

Възходящите рискове за инфлацията включват съществуващия натиск по веригата, който все още би могъл да доведе до още по-голямо от очакваното покачване на цените на дребно в краткосрочен план. Вътрешни фактори като трайно повишаване на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-голямо от предвиденото увеличение на заплатите и нормите на печалба биха могли да причинят по-висока инфлация, включително в средносрочен план. Освен това по-силен от очакваното икономически подем в Китай може да доведе до ново покачване на цените на суровините и на външното търсене. Низходящите рискове за инфлацията включват трайно засилено напрежение на финансовия пазар, което би могло да ускори дезинфлацията. Наред с това спад на енергийните цени би могъл да обуслови намаляване на натиска от страна на основната инфлация и заплатите. Отслабване на търсенето, включително поради по-изразено забавяне на банковото кредитиране или по-силно от прогнозираното предаване на паричната политика, също би допринесло за по-слаб ценови натиск от очакваното в момента, особено в средносрочен план.

Финансови и парични условия

През седмиците от последното ни заседание насам пазарните лихвени проценти се повишиха значително. Но през последните дни това увеличение отбеляза силен обрат в контекста на силно напрежение на финансовия пазар. Банковото кредитиране за предприятията в еврозоната поскъпна. Кредитирането за предприятията отслабна още вследствие на по-малкото търсене и по-затегнатите условия за предлагане на кредити. Кредитирането за домакинствата също поскъпна, особено вследствие на по-високите лихвени проценти по ипотечните кредити. Повишаването на разходите за кредитиране и произтичащият от това спад на търсенето, съчетани със затягане на кредитните стандарти, доведоха до по-нататъшно забавяне на растежа на кредитирането за домакинствата. При тази отслабена кредитна динамика прирастът на парите рязко се забави и е обусловен главно от най-ликвидните компоненти.

Заключение

В обобщение, според прогнозите инфлацията ще остане твърде висока твърде дълго. Ето защо днес Управителният съвет взе решение да повиши с 50 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ в съответствие с решимостта ни да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Засилената несигурност потвърждава колко е важно бъдещите ни решения по паричната политика да се вземат въз основа на данните. Те ще се определят от оценката ни на перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Наблюдаваме внимателно сегашното напрежение на пазарите и имаме готовност да реагираме, както е необходимо, за да запазим ценовата и финансовата стабилност в еврозоната.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички свои инструменти в рамките на мандата ни, за да осигурим връщане на инфлацията към целевото средносрочно равнище и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.