Пет неща, които трябва да знаете за ЕЦБ
10 юли 2015 г. (актуализация – 25 август 2021 г.)
1. Ние сме европейска институция, която работи за близо 350 милиона граждани
Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка, която отговаря за еврото – паричната единица на 20 европейски държави. Основана през 1998 г., тя е официална институция на Европейския съюз. Намира се във Франкфурт на Майн, Германия.
Основната цел на ЕЦБ е да поддържа стабилността на цените в държавите, чиято парична единица е еврото. Тя изпълнява тази задача, като планира и прилага парична политика в рамките на Евросистемата, която обединява ЕЦБ и националните централни банки на 20-те държави от еврозоната.
Решенията на ЕЦБ оказват пряко въздействие върху икономиката на еврозоната, което означава, че те са от значение за живота на нейните близо 350 милиона жители.
2. Ние се стремим към поддържането на стабилни цени в еврозоната
Първостепенната цел на ЕЦБ е ценова стабилност. Това означава, че централната банка се стреми да поддържа темпа на повишаване на цените (инфлацията) на равнище от 2% в средносрочен план. Цените не се повишават толкова бързо, че да доведат до постепенно стопяване на спестяванията. Същевременно инфлацията не се задържа на равнище, при което има риск цените да започнат да се понижават (дефлация), което означава хората да забавят покупките си. Това може да доведе до блокиране на икономиката и да предизвика порочен кръг от закриване на работни места и още по-рязко понижаване на цените.
Стабилните цени са важни, за да имат хората и фирмите чувство за сигурност, когато планират своите инвестиции за бъдещето.
Подобно на други централни банки, обичайният начин, по който ЕЦБ оказва въздействие върху цените, е като определя краткосрочния лихвен процент, по който отпуска парични заеми на търговските банки. Като променя този лихвен процент, ЕЦБ се стреми да въздейства върху размера и цената на кредитните потоци, които чрез банките постъпват към фирмите и домакинствата, т.е. в широката икономика. Когато икономиката отбелязва спад и инфлацията е по-ниска от целта на ЕЦБ, ниският лихвен процент („нерестриктивна парична политика“) насърчава отпускането на кредити, като ги прави по-евтини, което стимулира търсенето в цялата икономика и с течение на времето връща инфлацията по-близо до целта на ЕЦБ. Когато икономиката прегрява и инфлацията е над определената цел, високият лихвен процент („рестриктивна парична политика“) има обратния ефект – оскъпява вземането на заеми, така че икономиката и темпът на повишаване на цените да се забавят.
Нашите лихвени проценти са само един от редицата инструменти, които използваме в паричната си политика. Представете си сандъче с различни инструменти, които се използват и в съчетание, посредством които направляваме инфлацията. През последните години добавихме нови инструменти в отговор на големите промени в икономиката, които направиха по-трудна задачата ни да поддържаме ценова стабилност.
Пример за това са покупките на активи. Когато краткосрочните лихвени проценти вече са много ниски или отрицателни, централната банка може да се опита да засили нерестриктивния характер на паричната политика, като намали дългосрочните лихвени проценти чрез покупки на активи, като например държавни облигации. Спадът в дългосрочните лихвени проценти оказва натиск за понижаване на цената на кредитирането за домакинствата и фирмите. Освен това, за да бъдат закупени облигациите, се създава парична база, като продаващите облигации институции използват тези парични средства за закупуване на други активи. Това повишава цената на тези активи, като увеличава богатството на инвеститорите, които ги притежават, и засилва техните стимули да изразходват средства. Това отново може да върне икономиката по пътя на устойчивия растеж и към ниво на инфлацията, което съответства на целта на ЕЦБ.
3. Ние допринасяме за изграждането на по-сигурен банков сектор
От ноември 2014 г. ЕЦБ пое допълнителната задача да осъществява пряк надзор над най-големите банки в еврозоната. Заедно с националните надзорни органи в рамките на единния надзорен механизъм ЕЦБ прави преглед на начина, по който банките извършват дейността си. Тя може да предоставя и отнема лицензи за банкова дейност и предварително да идентифицира и предприема мерки по отношение на потенциални рискове.
Банковият надзор на ЕЦБ се стреми да гарантира, че правилата се прилагат по еднакъв начин в цяла Европа. Тъй като между банките в Европа съществуват тесни взаимни връзки, този хармонизиран надзор повишава стабилността на банковия сектор и така повишава доверието на гражданите и фирмите в него.
4. Ние сме независима и отчитаща се за действията си институция
Задачите и отговорностите на ЕЦБ са залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз. Като наднационална институция ЕЦБ действа в интерес на Европа като цяло; като централна банка тя е независима от политическо или търговско влияние. Това е важно, тъй като историята показва, че централна банка, която следва политически заповеди, може да се отклони от целта си да поддържа ценова стабилност.
Независимо от това ЕЦБ има задължението да се отчита. Провеждат се редовни публични изслушвания между представители на ЕЦБ, включително председателя, и членовете на Европейския парламент. Освен това ЕЦБ беше първата от основните централни банки, която наложи практиката на провеждане на редовни пресконференции непосредствено след вземането на решения относно паричната политика.
Тези решения се вземат с мнозинство от Управителния съвет – основния орган за вземане на решения на ЕЦБ, в който шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ заседават заедно с 20-те управители на национални централни банки (от които 15 наведнъж имат право на глас на ротационен принцип).
5. Ние създаваме пари за еврозоната
Банкноти се произвеждат в цялата еврозона под надзора на ЕЦБ. Върху всяка от тях фигурира подписът на председателя на ЕЦБ – символ на гордостта, която изпитваме от работата си, и нещо, което обединява всички ни. Еврото е един от най-осезаемите символи на европейската интеграция. То облекчава трансграничната търговия и бизнес и в голяма степен улеснява пътуванията и всекидневния живот в еврозоната.
Статията е актуализирана през август 2021 г., така че да отрази резултата от прегледа на стратегията през 2020–2021 г.