Какво представлява оперативната рамка и за какво служи?
13 септември 2024 г.
Оперативната рамка е набор от инструменти, процедури и пазарни операции, чрез които се провежда курсът на паричната политика на Управителния съвет на ЕЦБ. Нейното предназначение е да направлява краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар, така че те да бъдат в близко съответствие с основните лихвени проценти, определяни от Управителния съвет.
Каква е връзката на оперативната рамка с решенията на Управителния съвет по паричната политика?
Оперативната рамка прилага желания курс на паричната политика, но не бива да се намесва в него. Ето защо промените в нея са независими от решенията, които Управителният съвет взема на редовните си заседания по паричната политика. Промените в оперативната рамка от март 2024 г. засягат начина, по който се предоставя централнобанкова ликвидност в условия, при които свръхликвидността в банковата система постепенно спада, макар и оставайки значителна през следващите години.
Има ясно разделение между решенията за курса на паричната политика, който се изразява главно в равнището на основните лихвени проценти на ЕЦБ, освен когато те са на ефективната долна граница или близки до нея, и начина, по който Евросистемата прилага тези решения. Решенията от своя страна се ръководят от стратегията на паричната политика на ЕЦБ.
Защо подложихме на преглед оперативната рамка?
Преди голямата финансова криза ЕЦБ провеждаше паричната политика, като се стремеше да предостави на банките точно толкова ликвидност, че да бъдат задоволени нуждите им – главно породените от търсенето на банкноти от обществеността и от други автономни фактори (които са свързани със засягащи ликвидността фактори, неподвластни пряко на паричната политика на ЕЦБ, като например депозити на сектор „Държавно управление“), както и от необходимостта да изпълнят изискванията за минимални резерви.
От настъпването на голямата финансова криза насам мащабни промени в икономиката и отчитането на факта, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на ефективната си долна граница, доведоха до това, че Евросистемата въведе редица нови инструменти, чрез които да постигне целта си за ценова стабилност. Вследствие на това равнището на ликвидност далеч надхвърли структурните нужди на банките. Освен това се засили склонността на банките да държат резерви. Те избраха да поддържат ликвидни буфери над обичайните си минимални нужди, включително и за да изпълнят регулаторни изисквания. Но тъй като ликвидността в системата и без това беше много голяма, въпросът как банките ще покрият нуждите си от ликвидност загуби актуалност.
След като през декември 2021 г. започна процес на нормализиране на баланса на Евросистемата, равнището на ликвидност или резерви във финансовата система започна да спада, с известен отстъп във времето. С по-нататъшното свиване на свръхликвидността банките все повече ще трябва да полагат по-активни усилия да покриват нуждите си от ликвидност. Ето защо Управителният съвет подложи на преглед оперативната рамка, за да отговори на въпроса как банките ще получават достъп до ликвидност занапред. Целта на прегледа беше рамката да остане целесъобразна при нормализиране на баланса на Евросистемата и да бъде приспособена към новите условия. По този начин ще се гарантира все така ефикасното прилагане на решенията по паричната политика за в бъдеще.
Графика:
Развитие на обобщения консолидиран баланс на Евросистемата от 2007 г. насам
Какъв беше резултатът от прегледа?
ЕЦБ съобщи резултата от прегледа на 13 март 2024 г. Ето някои от основните моменти:
- Управителният съвет ще продължи да задава курса на паричната политика посредством лихвения процент по депозитното улеснение. Очаква се, че краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар ще се променят в рамките на близки до неговите стойности, като се допускат известни колебания, при условие че те не изкривяват сигнала за желаната ориентация на паричната политика.
- Евросистемата ще предоставя ликвидност посредством широк комплекс от инструменти, включително краткосрочни кредитни операции (т.е. основни операции по рефинансиране – ООР) и тримесечни операции по дългосрочно рефинансиране (ОДР), а също и – на по-късен етап – структурни дългосрочни кредитни операции и структурен портфейл от ценни книжа. За повече информация за структурните операции вижте по-долу.
- ООР, както и тримесечните ОДР все така ще се провеждат посредством тръжни процедури с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение. Това означава, че в тези операции търсенето на заемни средства от страна на банките ще бъде посрещано гъвкаво, стига те да разполагат с достатъчно допустими обезпечения, чийто диапазон ще остане широк.
- ООР и тримесечните ОДР са предназначени да изпълняват централна роля за задоволяване на нуждите на банките от ликвидност, а използването им от контрагентите е неделима част от гладкото провеждане на паричната политика.
- Считано от 18 септември 2024 г. спредът между лихвения процент по ООР и този по депозитното улеснение е намален на 15 базисни пункта спрямо предишните 50 базисни пункта. Този по-тесен спред стимулира участието в седмичните операции, така че да е вероятно краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар да се движат около лихвения процент по депозитното улеснение, и ограничава потенциала им за колебания. Същевременно остава възможност за дейност на паричния пазар и банките имат стимул да търсят пазарни възможности за финансиране. Лихвеният процент по пределното кредитно улеснение също беше коригиран, така че спредът между него и този по ООР да остане без промяна – 25 базисни пункта.
Нови структурни операции
Евросистемата възнамерява да предоставя централнобанкови резерви посредством широк комплекс от инструменти, така че да предлага на банките ефикасен, гъвкав и стабилен източник на ликвидност, допринасяйки по този начин и за финансовата стабилност. Тези инструменти ще включват краткосрочни кредитни операции, а именно ООР, както и тримесечни ОДР. На по-късен етап, след като балансът на Евросистемата започне отново трайно да нараства с оглед на старите наличности от облигации, ще бъдат въведени и нови структурни операции по дългосрочно рефинансиране и структурен портфейл от ценни книжа от еврозоната.
Структурните операции по рефинансиране и структурният портфейл от ценни книжа ще бъдат калибрирани съобразно принципите, обявени през март 2024 г., и по такъв начин, че да се избегне намеса в ориентацията на паричната политика. Тези операции ще допринесат съществено за посрещането на структурните нужди на банковия сектор от ликвидност, произтичащи от автономни фактори и от изискванията за минимални резерви. Автономните фактори и изискванията за минимални резерви създават в банковия сектор структурен дефицит на ликвидност. В момента той е покрит от портфейлите на Евросистемата от стари облигации, затова на сегашния етап не са необходими такива структурни операции. Но с течение на отпадането на портфейлите от стари облигации, придобити по програмите за закупуване на активи, в съответствие с решенията на Управителния съвет по паричната политика резервите на банките все повече ще се усвояват от търсенето на банкноти и от други автономни фактори. В даден момент операциите на Евросистемата по паричната политика ще трябва отново да нараснат трайно, за да отговорят на очакваното увеличение на структурните нужди от ликвидност. Приблизително по това време ще започнат новите структурни операции, за да се осигури стабилен източник на ликвидност.
С какво се различава структурният портфейл от сегашните облигационни портфейли?
Структурният портфейл е различен от портфейл по паричната политика и има друго предназначение. Портфейлите по паричната политика, придобити по програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), изпълниха целта си да разхлабят паричната политика по време, когато лихвените проценти бяха ограничени от ефективната долна граница. PEPP имаше двояка цел – трябваше и да подпомогне трансмисионния механизъм на паричната политика. Предназначението на структурния портфейл е трайно да осигурява ликвидност, така че да задоволява структурното търсене на резерви от страна на банките. Затова структурните операции са предназначени да провеждат, а не да задават курса на паричната политика. Затова и съставът на структурния портфейл може да бъде различен от този на портфейлите по паричната политика. ЕЦБ ще извърши задълбочен анализ на характеристиките на новите структурни операции, включително на структурните операции по дългосрочно рефинансиране и на структурния портфейл от ценни книжа.
Как ще бъдат включени съображения, свързани с климата, в замисъла на структурните операции?
Без да се засяга първостепенният мандат на ЕЦБ, начинът, по който ще бъде устроена оперативната рамка, ще има за цел в структурните операции по паричната политика да бъдат включени съображения, свързани с климата. Доколкото нейните различни конфигурации осигуряват еднакво ефикасното провеждане на курса на паричната политика, тя ще способства за постигането на вторичната цел на ЕЦБ – да подкрепя общите икономически политики на Европейския съюз, и по-специално прехода към екологосъобразна икономика, без да се засяга първостепенната цел – ценова стабилност.
Това е и в съзвучие с намерението на ЕЦБ да засили дейностите, насочени към екологичен преход и към рисковете, свързани с климата и природата, както беше посочено в прессъобщение от 30 януари 2024 г. Трите приоритетни области за 2024 г. и 2025 г. са последиците от екологичния преход, физическото въздействие от изменението на климата и ролята на свързаните с природата рискове за икономиката и финансовата система. В тази връзка ЕЦБ ще разгледа, в рамките на мандата си, дали има основания за по-нататъшни промени в нейните портфейли и инструменти на паричната политика с оглед на този преход.
Съображенията, свързани с климата, ще бъдат включени в задълбочения анализ, който ЕЦБ ще направи на характеристиките на новите операции по дългосрочно рефинансиране и новия структурен портфейл.