Консолидиран седмичен финансов отчет на Евросистемата: ръководство за потребителите
Седмичният финансов отчет предоставя на обществеността информация за операциите на Евросистемата по паричната политика, валутните операции и инвестиционните дейности.
Правно основание за отчитането
Член 15 от Устава на ЕСЦБ изисква всяка седмица да се публикува консолидиран финансов отчет на Евросистемата. Той отразява нейните активи и пасиви спрямо трети страни с възникването им по сметките на националните централни банки (НЦБ) от еврозоната и на ЕЦБ. Вземанията и задълженията между централни банки от Евросистемата (вземания и задължения в рамките на Евросистемата като например салдата по TARGET2) взаимно се нулират и поради това не се отразяват.
Форматът и съдържанието на седмичния финансов отчет са определени в Насоките на ЕЦБ относно правната рамка за счетоводна и финансова отчетност в Европейската система на централните банки (ЕЦБ/2016/34).
Дати на публикуване
По правило седмичният финансов отчет се публикува във вторник, в 15:00 ч. централноевропейско време, и се отнася за периода до предходния петък. Някои дати на публикуване са отклонение от това общо правило, например датите на първите седмични финансови отчети след края на тримесечие или когато системата TARGET2 е затворена в периода на изготвянето им. Коментарът представя информация за промените в основни балансови статии и агрегати, както и, при необходимост, по други въпроси.
Списък на датите на публикуванеМакар че седмичният финансов отчет се публикува на всички официални езици на ЕС, придружаващата го обяснителна бележка е само на английски език.
Счетоводни конвенции
Общи положения
Насоки ЕЦБ/2016/34 определят правила за счетоводната и финансовата отчетност на Евросистемата. Счетоводните правила са задължителни за всички показатели, които са съществени за операциите на Евросистемата.
ЕЦБ/2016/34Правила за оценка на баланса
Седмичният финансов отчет отразява оценката на активите и пасивите на Евросистемата в съответствие с Насоки ЕЦБ/2016/34.
Оценка на активите и пасивите
Наличностите от злато, инструменти в чуждестранна валута и ценни книжа се подлагат на преоценка по текущи пазарни курсове и цени в края на всяко тримесечие с изключение на ценните книжа, класифицирани като държани до падеж, нетъргуемите ценни книжа и ценните книжа, държани за целите на паричната политика, които се отчитат по амортизирана стойност. Ценните книжа, които се оценяват по амортизирана стойност, се третират като отделни наличности и към тях се прилага тест за обезценка.
Основа на преоценката
Преоценката се извършва инструмент по инструмент за ценните книжа, лихвените суапове, фючърсите, споразуменията за лихвен форуърд и други лихвени инструменти (с изключение на вградени в ценни книжа опции). Наличностите от чуждестранна валута (включително специални права на тираж) се подлагат на преоценка валута по валута.
Преоценка в края на тримесечието
Нетният ефект от преоценката в края на тримесечието се представя отделно за всяка статия от баланса в седмичния финансов отчет след края на тримесечието. В хода на тримесечието всички извършени от Евросистемата операции се отчитат по курсове и цени на транзакциите. Тази практика дава възможност на потребителите да наблюдават през тримесечието хода на операциите на Евросистемата въз основа на паричните потоци, а в края му балансовите позиции, които подлежат на редовна преоценка, се отчитат по пазарна стойност, така че да отразяват икономическата реалност.
Правила за признаване на доходи
Нереализираните печалби, произтичащи от преоценка в края на тримесечието, не се признават като доход, а се записват пряко в сметка за преоценка. Нереализираните загуби се отразяват в отчета за приходите и разходите в края на годината, ако превишават предходни печалби от преоценка, записани в съответната сметка за преоценка. Такива признати загуби не се сторнират през следващи години спрямо нови нереализирани печалби. Нереализирани загуби, произтичащи от преоценка на дадена ценна книга, чуждестранна валута или наличност от злато, не се нетират спрямо нереализирани печалби от други ценни книжа или валути. Тези принципи съчетават прозрачността с консервативно признаване на дохода.
Формат на баланса
НЦБ отчитат данните от баланса си пред ЕЦБ във формата, определен в Приложение IV от Насоки ЕЦБ/2016/34, където се посочва и съставът на всяка статия от баланса. Стандартизирането на отчетите на всички НЦБ е от изключително значение за консолидирането на данните. Повече подробности за съдържанието и структурата на баланса са представени в следващия раздел.
Съдържание
Обща информация
Седмичният финансов отчет представя всички активи и пасиви на централните банки от Евросистемата, включително всички клонове на НЦБ, спрямо трети страни. Той не съдържа активите и пасивите по инвестиции в дъщерни дружества или дружества, в които НЦБ от еврозоната имат дялово участие. Вземанията и задълженията между централни банки от Евросистемата (вземания и задължения в рамките на Евросистемата като например салдата по TARGET2) взаимно се нулират и поради това не се отразяват.
Структура на баланса
В съответствие с европейските и международните статистически стандарти в седмичния финансов отчет се прави разграничение между резиденти в еврозоната и резиденти извън еврозоната. Разграничение има също и между позиции, деноминирани в чуждестранна валута, и позиции, деноминирани в евро. Освен това позиции спрямо финансовия сектор (например статия 3 от пасивите, Други задължения към кредитни институции от еврозоната, деноминирани в евро) са отделени от позициите спрямо сектор Държавно управление и други (например статия 5 от пасивите, Задължения към други резиденти в eврозоната, деноминирани в евро).
Седмичният финансов отчет отразява салдата към края на работното време в деня на отчитане и промените (в резултат от транзакции или преоценки в края на тримесечието, както е приложимо) спрямо предходната седмица. Всички позиции в баланса са посочени в милиони евро, а позициите в обяснителната бележка по принцип се представят в милиарди евро.
Коментар към седмичния финансов отчет
Коментарът се отнася главно до настъпилите промени в резултат от действията по прилагане на паричната политика и валутни операции спрямо предходната седмица. В този раздел се прави обзор на основните балансови позиции, по които седмичният финансов отчет съдържа коментар.
Злато и вземания в злато (статия 1 от активите) показва наличностите от злато (физическо и монетарно) на централните банки от Евросистемата по пазарна стойност в края на предходното тримесечие и стойността на всички сделки (покупки и продажби), чийто сетълмент е извършен след края на предходното тримесечие. Макар че тази позиция не се включва в Нетната позиция на Евросистемата в чуждестранна валута, тя е част от Официалните резерви на Евросистемата. Отделен абзац се включва в коментара само в случай на значително изменение спрямо предходната седмица, например в резултат на преоценка в края на тримесечието.
Нетната позиция на Евросистемата в чуждестранна валута (статии 2 и 3 от активите минус статии 7, 8 и 9 от пасивите) [1] включва наличностите в резултат от всички транзакции с клиенти и портфейлни транзакции в чуждестранна валута (включително специални права на тираж – СПТ) както с резиденти в еврозоната, така и с резиденти извън еврозоната, а също и операциите за предоставяне на ликвидност в чуждестранна валута, извършени в полза на резиденти в еврозоната. Тази категория съдържа частта в чуждестранна валута на Официалните резерви на Евросистемата, която е необходима преди всичко за евентуални интервенции на валутния пазар.
- Статия 2.1 от активите (Вземания от Международния валутен фонд) представя вземанията на държави членки в резултат от участието им в МВФ, наличностите им от СПТ и участието им в програмите на МВФ. Свързана балансова позиция е статия 9 от пасивите – Кореспондираща позиция на специални права на тираж, предоставени от МВФ, която представя количеството СПТ, разпределено първоначално на съответните държави членки.
- Статия 2.2 от активите (Салда в банки и инвестиции в ценни книжа, външни заеми и други външни активи) обхваща основната част от официалните валутни резерви на Евросистемата и се състои главно от депозити и инвестиции в ценни книжа с контрагенти извън еврозоната. Активите в чуждестранна валута, разположени в еврозоната, се представят в статия 3 от активите – Вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута.
Нетното кредитиране на Евросистемата за кредитни институции (статия 5 от активите минус статии 2.2, 2.3, 2.4, 2.5 и 4 от пасивите)[2] показва използването на кредитните операции на Евросистемата за предоставяне на ликвидност по контрагенти, без инструментите за изтегляне на ликвидност.
Заеми за кредитни институции от еврозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в евро (статия 5 от активите) е разбита на шест подстатии и отразява използваните от Евросистемата кредитни операции по паричната политика за предоставяне на ликвидност.
- Статия 5.1 от активите (Основни операции по рефинансиране) се отнася за редовно извършвани кредитни операции на открития пазар за предоставяне на ликвидност, които Евросистемата осъществява под формата на обратни сделки. Основните кредитни операции по рефинансиране се извършват посредством седмични стандартни търгове и обичайно имат едноседмичен матуритет.
- Статия 5.2 от активите (Операции по дългосрочно рефинансиране) обхваща обратните сделки за предоставяне на ликвидност с месечна честота и обичаен матуритет три месеца. Освен това тази статия съдържа нестандартните мерки по паричната политика под формата на допълнителни операции по дългосрочно рефинансиране в евро, описани подробно в раздела за операции на открития пазар на уебсайта на ЕЦБ.
- Статия 5.3 от активите (Обратни операции за фино регулиране) обхваща пазарни операции, които се извършват при необходимост, за управляване на ликвидността на пазара и насочване на лихвените проценти, и по-специално за смекчаване на въздействието върху лихвените проценти, предизвикано от неочаквани колебания в ликвидността на пазара.
- Статия 5.4 от активите (Структурни обратни операции) обхваща обратни операции на открития пазар за предоставяне на ликвидност, извършвани от Евросистемата главно с цел коригиране на структурната ликвидна позиция на финансовия сектор спрямо нея.
- Статия 5.5 от активите (Пределно кредитно улеснение) е ликвидно улеснение на Евросистемата с постоянен достъп, което може да бъде използвано от контрагентите за получаване на овърнайт ликвидност от НЦБ при предварително определена лихва срещу допустими активи.
- Статия 5.6 от активите (Кредити, свързани с искания за допълнително обезпечение) може да бъде породена от нарастване на стойността на базовото обезпечение по отношение на друг кредит за контрагенти. В подобни случаи централните банки могат да върнат на контрагента излишните парични средства.
Нетното кредитиране на Евросистемата за кредитни институции се изчислява, като от статия 5 от активите се извадят следните подстатии от пасивите.
Статия 2.2 от пасивите (Депозитно улеснение) е ликвидно улеснение на Евросистемата с постоянен достъп, което контрагентите могат да използват за овърнайт депозити срещу предварително определена лихва. (Тази подстатия следва да се разглежда във връзка с подстатия 5.5 от активите – Пределно кредитно улеснение. Докато първият от инструментите може да се използва за краткосрочно депозиране на излишна ликвидност, вторият служи за покриване на краткосрочния ѝ недостиг.)
Статия 2.3 от пасивите се отнася за Срочни депозити. Набирането на срочни депозити е инструмент на паричната политика, който се използва за целите на финото регулиране – за изтегляне на ликвидност от пазара или за противодействие на колебания в ликвидността в последния ден на период на поддържане на резервите.
Статия 2.4 от пасивите (Обратни операции за фино регулиране) отразява единични операции на открития пазар, които Евросистемата провежда главно с цел да изтегли неочаквани притоци на ликвидност на пазара. Съответната ѝ статия от активите е Обратни операции за фино регулиране (статия 5.3 от активите).
Статия 2.5 от пасивите (Депозити, свързани с искания за допълнително обезпечение) може да бъде породена от намаляване на стойността на базовото обезпечение, предоставено срещу кредит за контрагенти. В този случай Евросистемата може да изиска от контрагентите да предоставят допълнителни парични средства (или обезпечение). Съответната статия от активите е Кредити, свързани с искания за допълнително обезпечение (статия 5.6 от активите).
Парична база (статии 1, 2.1 и 2.2 от пасивите) [3] включва:
- Статия 1 от пасивите – Банкноти в обращение, която представлява номиналната стойност на евробанкнотите, въведени в обращение от централните банки от Евросистемата;
- Статия 2.1 от пасивите – Разплащателни сметки (покриващи системата за минимални резерви), която включва основно наличности във връзка с изискването към кредитните институции да поддържат депозити на сметки при своите национални централни банки. В Евросистемата системата за минимални резерви включва осреднени позиции, което означава, че кредитните институции трябва да изпълнят изискването за минимални резерви осреднено за даден период на поддържане.
- Статия 2.2 от пасивите – Депозитно улеснение (вижте по-горе).
Статия 7.1 от активите – Ценни книжа, държани за целите на паричната политика – отразява наличностите на Евросистемата от ценни книжа, придобити в рамките на програмите за закупуване на активи във връзка с паричната политика, разбити в различни портфейли. Повече подробности са представени на уебсайта на ЕЦБ в раздела Програми за закупуване на активи.
Всички ценни книжа, включени в статия 7.1 от активите, се оценяват по амортизирана стойност, независимо от намеренията по отношение на държането им. Всяка година се провежда тест за обезценка.
Разделът Други въпроси в коментара може да съдържа информация за съществени промени в някоя от статиите в седмичния финансов отчет, които не се отразяват по подразбиране.
В този раздел например бе обяснена счетоводната прекласификация, която бе извършена, за да се хармонизира оповестяването на спешната помощ за осигуряване на ликвидност, която НЦБ от Евросистемата предоставят на национални кредитни институции. Когато такива операции се извършват под формата на обезпечени заеми, те се включват в седмичния финансов отчет в частта Други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро (статия 6 от активите).
- Статия 2 от активите (Вземания от резиденти извън еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута) и статия 3 от активите (Вземания от резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута) минус статия 7 от пасивите (Задължения към резиденти в еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута), статия 8 от пасивите (Задължения към резиденти извън еврозоната, деноминирани в чуждестранна валута) и статия 9 от пасивите (Кореспондираща позиция на специални права на тираж, предоставени от МВФ).
- Статия 5 от активите (Заеми за кредитни институции от еврозоната, свързани с операции по паричната политика, деноминирани в евро) минус следните статии от пасивите: 2.2 (Депозитно улеснение), 2.3 (Срочни депозити), 2.4 (Обратни операции за фино регулиране), 2.5 (Депозити, свързани с искания за допълнително обезпечение) и 4 (Емитирани дългови сертификати).
- Статия 1 от пасивите (Банкноти в обращение), статия 2.1 от пасивите (Разплащателни сметки) (покриващи системата за минимални резерви) и статия 2.2 от пасивите (Депозитно улеснение).
Европейска централна банка
Генерална дирекция „Комуникации“
- Sonnemannstrasse 20
- 60314 Frankfurt am Main, Germany
- +49 69 1344 7455
- media@ecb.europa.eu
Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.
Данни за контакт за медиите