Какво представляват салдата в TARGET?

24 юли 2025 г.

От време на време може би четете в новините, че някои държави от еврозоната имат големи отрицателни салда в TARGET (задължения), а други – големи положителни салда (вземания). Има всевъзможни теории какво може да означава това. Какво в действителност представляват тези салда?

Какво представлява TARGET?

Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET) комбинира няколко услуги от инфраструктурата на финансовите пазари: T2 (за сетълмент на плащания), T2S (за сетълмент на ценни книжа) и TIPS (за сетълмент на незабавни плащания). Централните и търговските банки използват TARGET за сетълмент на сделки в евро и за да прехвърлят сигурно и лесно пари помежду си, в рамките на държавите и през границите им. Това е от решаващо значение за функционирането на икономиката.

Както централните, така и търговските банки имат сметки в TARGET.

Научете повече за T2 и услугите в TARGET.

Какво представляват салдата в TARGET?

В един интегриран пазар парите се движат непрестанно, включително през границите. Всяко евро води началото си от една или друга държава в еврозоната или от ЕЦБ, но не остава непременно там.

Нетният паричен поток между две държави (с други думи, сумата на получените минус сумата на изпратените пари) се записва в балансите на националните централни банки на съответните държави, независимо от това дали прехвърлянето на средства е било инициирано от търговска или от централна банка. Натрупаните с течение на времето такива парични потоци са салдата в TARGET. ЕЦБ също изпраща и получава пари през границите при прилагането на паричната политика, затова тя също има собствено салдо в TARGET.

За да се избегне ситуация, при която всяка централна банка от еврозоната има отделно салдо с всяка от останалите централни банки от еврозоната и с ЕЦБ, в края на всеки ден всички двустранни салда във всички услуги в TARGET се опростяват като единствено салдо с ЕЦБ.

Накратко, ако банките в една държава са изпратили чрез TARGET повече пари, отколкото са получили в презгранични сделки, централната банка на тази държава ще има отрицателно салдо. Ако банките са получили повече пари, отколкото са изпратили, тогава салдото на централната банка на тази държава ще е положително. Ако изходящите и входящите плащания са абсолютно равни, салдото на централната банка в TARGET ще е нулево.

Защо банки изпращат пари на банки в други държави?

Чрез TARGET централни и търговски банки извършват презгранични плащания една към друга:

• когато заплащат стоки, услуги или финансови активи, идващи от друга държава – за собствена сметка или от името на техни клиенти;

• за презгранично прехвърляне на пари от името на техни клиенти (например парични преводи);

• когато заемат една на друга пари;

• при прилагането на паричната политика (например операции на открития пазар като закупуване на активи, които може да включват презграничен сетълмент);

• за купуване и продаване на финансови ценни книжа в презграничен контекст.

Защо положителното салдо в TARGET се нарича вземане, а отрицателното – задължение?

Тук става дума за счетоводство и баланси. За да го разберете, трябва да имате предвид две неща.

1. Еврозоната има една валута, но понеже се състои от множество държави, няма единствена централна банка с един баланс за еврото. Вместо това централната банка във всяка от държавите има собствен баланс.
2. Когато централна банка първоначално емитира пари, това се записва в баланса ѝ. Парите се записват от страната на пасивите в баланса (като депозит), а активите (вземанията), които съответстват на създадените пари, се записват от страната на активите в баланса (например като заем).

Когато пари се прехвърлят между държави от еврозоната чрез TARGET, централната банка на получаващата държава записва тези пари в баланса си като допълнителен пасив. Премества се обаче само пасивът – активът остава в баланса на първоначалната банка.

Например ако евро е било емитирано в Италия, а се озове в Германия, тогава от счетоводна гледна точка германската централна банка има допълнителен пасив (парите), а активът остава при италианската централна банка. Това означава, че балансите вече не се равняват – германската централна банка трябва да добави позиция в своя, която да отрази факта, че в него вече има повече евро, отколкото тя е създала първоначално, а италианската централна банка трябва да добави в баланса си позиция, която да отрази факта, че в него има по-малко евро, отколкото първоначално е създала. Въпросната позиция в баланса, която се нарича салдо в TARGET, представлява вземане (актив) за Deutsche Bundesbank и задължение (пасив) за Banca d’Italia.

Но в паричен съюз като нашия, разбира се, няма разлика между еврото, емитирано в една държава, и емитираното в друга държава. За еврото е задължително да има произход, но не е нужно да остане на същото място. Основен аспект на всеки паричен съюз е възможността валутата да се движи свободно и лесно между държавите.

Защо салдата в TARGET се увеличиха по време на финансовата криза?

Обикновено търговските банки си заемат пари една на друга на паричния пазар. Когато настъпи финансовата криза през 2008 г., доверието се изпари и банките вече не бяха толкова склонни да си отпускат взаимно заеми. Това доведе до повишаване на лихвените проценти на паричните пазари. Особено засегнати бяха търговските банки в държавите, за които се смяташе, че са по-уязвими. Когато лихвените проценти на паричния пазар се отклоняват от основните лихвени проценти на ЕЦБ, политиката губи от ефективността си. Поради тази причина ЕЦБ и националните централни банки в еврозоната предприеха действия, за да се осигури безпрепятствено предаване на паричната политика в цялата еврозона.

Търговските банки имаха възможност да заемат от централната банка толкова пари, колкото са им нужни, срещу допустими обезпечения. Голяма част от тези пари бяха използвани да заменят презграничното пазарно финансиране, което беше престанало да функционира. Например част от централнобанковите пари, отпуснати в заем на търговски банки в считани за по-уязвими държави, бяха използвани за изплащане на заеми от търговски банки в държави, считани за по-малко уязвими. И така, между 2008 г. и 2012 г. салдата в TARGET нараснаха поради голямото количество създадени пари, прекосяващи границите на нетна основа.

Като цяло салдата в TARGET тръгнаха отново нагоре след 2015 г. и до края на лятото на 2022 г., макар и по различни причини. Това се дължеше на решенията по паричната политика на ЕЦБ, взети заедно с всички национални централни банки от еврозоната.

Какво направиха от 2015 г. насам ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната, така че да се увеличават салдата в TARGET?

През 2015 г. Управителният съвет въведе нова програма – програмата за закупуване на активи – като част от пакет от мерки, чиято цел бе да се подпомогне връщането на инфлацията към целевото равнище в момент, когато тя устойчиво се задържаше под него. По-късно, през март 2020 г., след избухването на пандемията от COVID-19, ЕЦБ въведе програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), за да противодейства на рисковете от дезинфлация и на тези, свързани с трансмисионния механизъм на паричната политика. Като част от тези програми централните банки във всяка от държавите от еврозоната купиха презгранично разнообразни активи срещу пари. Това означаваше ново увеличение на общото количество пари, но този път движещата сила беше Евросистемата (т.е. ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната).

Често активите, които дадена централна банка купува, се държат от инвеститори в друга държава, включително извън еврозоната, които в обичайния случай имат банкови сметки във финансов център в еврозоната като Франкфурт, Люксембург или Амстердам.

И така, представете си например, че по програмата за закупуване на активи испанската централна банка купува облигация, държана от инвеститор с банкова сметка във Франкфурт. За да изпрати парите в германската банкова сметка на продавача, Banco de España ще трябва да направи презграничен трансфер чрез TARGET. Банковата сметка на продавача ще бъде кредитирана със сумата, а германската централна банка ще регистрира повишение във вземанията си в TARGET, докато Banco de España ще увеличи задължението си в TARGET.

Тъй като много активи са купени от инвеститори със сметки в германски банки, потокът на парите е към Германия. Тези пари са останали в държави като Германия, тъй като доходността от други сигурни инвестиции, като например национални държавни облигации, е била сравнително ниска. Поради това натрупване на пари вземанията на Deutsche Bundesbank в TARGET са нараснали. Същевременно са се увеличили задълженията на държавите, които изпращат пари.

Освен това, в отговор на кризата с пандемията, Евросистемата разшири финансирането, предоставяно на кредитни институции чрез TLTRO III (третата поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране). По този начин се увеличи като цяло наличната ликвидност и се създаде възможност за допълнително нарастване на салдата в TARGET.

И така, излиза, че увеличенията на салдата в TARGET не са причина за тревога?

Салдата в TARGET могат да бъдат важен показател за това какво се случва в икономиката (те показват в каква посока се движат парите в еврозоната). Движещите сили на процесите обаче могат да се променят с времето, а презграничното движение на парите е все пак основна характеристика на един паричен съюз.

Понякога салдата в TARGET може да са и сигнал, че нещо не е наред, (например ако от дадена държава изтичат много пари поради съображения, свързани с финансовата ситуация в нея). В подобен случай салдата в TARGET няма да бъдат единственият признак за наличието на проблем.

Нарастването на салдата в TARGET в отделните държави до август 2022 г. се дължеше главно на мерките на ЕЦБ по паричната политика, насочени към връщане на инфлацията до равнища, съответстващи на инфлационната цел на Управителния съвет, и към осигуряване на безпрепятствено предаване на паричната политика. Това не беше резултат от финансов стрес.

Защо салдата в TARGET започнаха да спадат от края на лятото на 2022 г.?

Общото салдо в TARGET – сбора на всички вземания в TARGET или, съответно, на всички задължения – достигна към края на август на 2022 г. върхова стойност от приблизително 1,9 трлн. евро. Операции, свързани с TLTRO III, започнаха да достигат падеж от септември 2022 г., а през октомври 2022 г. ЕЦБ оповести рекалибриране на TLTRO III, за да се осигури съгласуваност с цялостното нормализиране на паричната политика. Вследствие на това рекалибриране банките направиха мащабни погашения. Това допринесе за намаляване на нивото на свръхликвидност в банковата система, което на свой ред намали салдата в TARGET. Освен това Евросистемата преустанови реинвестициите по програмата за закупуване на активи от юли 2023 г. За разлика от нетните покупки на активи матуритетът на ценни книжа, емитирани от субекти с местонахождение в същата държава като националната централна банка, която държи облигациите, не поражда веднага презгранични сделки. Например ценни книжа с настъпващ падеж, емитирани от съответното правителство на дадена национална централна банка, водят до плащания от това правителство към националната централна банка. В резултат на това прекратяването на реинвестирането на ценни книжа с настъпващ падеж по програмата за закупуване на активи не засяга пряко салдата в TARGET. При все това може да има непряк ефект чрез купуването на нови облигации, които правителствата трябва да емитират за финансиране на изплащания към външни субекти. В края на 2024 г. общото салдо в TARGET възлизаше на приблизително 1,6 трлн. евро.