ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 26 октомври 2017 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ днес направихме обстойна оценка на перспективите за инфлацията, на рисковете, свързани с тази перспектива, и на нашата позиция по паричната политика. В резултат на това Управителният съвет прие следните решения, насочени към постигането на целта за поддържане на ценова стабилност.

Първо, основните лихвени проценти на ЕЦБ остават непроменени и ние все така очакваме те да се задържат продължително на сегашното си равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи.

Второ, що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, ще продължим покупките по програмата за закупуване на активи със сегашния темп от 60 млрд. евро месечно до края на декември 2017 г. Предвижда се от януари 2018 г. нетните покупки на активи да продължат с месечен темп от 30 млрд. евро до края на септември 2018 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията. Ако перспективите станат по-неблагоприятни или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен напредък към устойчива корекция на тренда на инфлацията, ние сме готови да увеличим размера и/или продължителността на програмата за закупуване на активи.

Трето, Евросистемата ще реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, продължително време след приключване на нетните покупки на активи и във всеки случай, докато е необходимо. Това ще допринесе както за благоприятни условия на ликвидност, така и за целесъобразна позиция на паричната политика.

И четвърто, решихме да продължим да провеждаме основните операции по рефинансиране и тримесечните операции по дългосрочно рефинансиране като тръжни процедури с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение толкова дълго, колкото е необходимо, и най-малко до края на последния период на поддържане на резервите за 2019 г.

Днешните решения, свързани с паричната политика, бяха взети с цел запазване на много благоприятните условия за финансиране, които все още са необходими за устойчиво завръщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%. Новото калибриране на нашите покупки на активи отразява нарастваща увереност в постепенното доближаване на темпа на инфлация към инфлационната ни цел, дължаща се на все по-силния и широкообхватен икономически растеж, на увеличение в измерителите на базисната инфлация и на продължаващото ефективно пренасяне на нашите мерки по политиката към условията за финансиране на реалната икономика. Същевременно вътрешният ценови натиск остава като цяло слаб и перспективите за икономиката и трендът на инфлацията все още са зависими от продължаваща подкрепа от паричната политика. Ето защо остава необходимостта от сериозна степен на парично стимулиране, за да може базисният инфлационен натиск да продължи да се засилва и да подкрепя динамиката на водещата инфлация в средносрочен план. Тази продължаваща парична подкрепа се осигурява от допълнителните нетни покупки на активи, значителните наличности от придобити активи и предстоящите реинвестиции, както и от нашия ориентир за лихвените проценти.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Икономическият растеж в еврозоната продължава да бъде солиден и широкообхватен. Реалният БВП нарасна с 0,7% на тримесечна база през второто тримесечие на 2017 г. след растеж от 0,6% през първото тримесечие. Последните данни и резултати от проучвания показват неотслабваща инерция на растежа през втората половина на тази година. Нашите мерки по паричната политика подпомогнаха процеса на намаляване на задлъжнялостта и продължават да подкрепят вътрешното търсене. Нарастващата заетост, за която допринасят и вече осъществени реформи на трудовия пазар, и увеличението на благосъстоянието на домакинствата подкрепят частното потребление. Подемът в бизнес инвестициите продължава да бъде подпомаган от много благоприятни условия за финансиране и от подобрение на корпоративната доходност. Инвестициите в строителството също се засилиха. В допълнение към това широкообхватното икономическо възстановяване в глобален план подкрепя износа от еврозоната.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, остават като цяло балансирани. От една страна силната циклична инерция, за която свидетелстват последните развития в показателите за нагласите, може да доведе до допълнителни положителни изненади по отношение на растежа. От друга страна низходящите рискове все още са свързани предимно с глобални фактори и с динамиката на валутните пазари.

През септември годишната ХИПЦ инфлация на еврозоната остана непроменена – 1,5%. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола, е вероятно годишният темп на водещата инфлация временно да се понижи към края на годината, главно в отражение на базови ефекти в цените на енергоносителите. Същевременно измерителите на базисната инфлация отбелязаха леко повишение спрямо началото на 2017 г., но все още не се проявяват убедителни признаци на устойчив възходящ тренд. Растежът на заплатите отбелязва известно увеличение, но вътрешният ценови натиск остава като цяло слаб. Базисната инфлация в еврозоната се очаква да продължи да се повишава постепенно в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически растеж, съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет и увеличаващия се растеж на заплатите.

Що се отнася до паричния анализ, широкият паричен агрегат (М3) продължава да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 5,1% през септември 2017 г. спрямо 5,0% през август. Както и през предходните месеци годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 9,7% през септември 2017 г. – увеличение спрямо 9,5% през август.

Продължава наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се увеличи до 2,5% през септември 2017 г. спрямо 2,4% през август, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинства остана стабилен на равнище от 2,7%. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за третото тримесечие на 2017 г. показва, че нетното търсене на кредити е продължило да нараства за всички категории кредити. Кредитните стандарти са станали още по-облекчени за кредитите за домакинства, докато за кредитите за предприятия са останали в общи линии непроменени. Общите условия на банките за нови кредити отбелязват продължаващо облекчение за всички категории кредити.

Предаването на мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията за кредитиране на предприятията и на домакинствата, достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия, и кредитните потоци в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от ново калибриране на инструментите на политиката, за да се осигури степента на нерестриктивност на паричната политика, необходима за осигуряване на устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат решително за укрепване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи във всички държави от еврозоната трябва да бъде засилено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. Що се отнася до фискалната политика, за всички държави би било полезно да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която да благоприятства в по-голяма степен растежа. Пълното, прозрачно и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за повишаване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава укрепването на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства протичащото обсъждане на по-нататъшното усъвършенстване на институционалната архитектура на икономическия и паричен съюз.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.