Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Как се получават печалбите и загубите на ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната?

Актуализация – 19 май 2023 г. (първоначална публикация – 16 февруари 2017 г.)

Европейската централна банка е различна от другите банки. Тя изготвя годишни отчети и отчита печалби и загуби като нормална банка, но с една голяма разлика: в ЕЦБ задачата ни не е да реализираме печалби. Тя е да поддържаме цените стабилни. Всички печалби или загуби са странични ефекти.

Това е така и за националните централни банки на държавите от еврозоната, които заедно с ЕЦБ образуват Евросистемата. Това съвсем не означава, че печалбите и загубите не са от значение за централните банки от Евросистемата. Всъщност дали реализираме печалба или загуба е много важно. По-долу обясняваме как и откъде могат да дойдат печалбите и загубите.

Какво представляват печалбите и загубите за една централна банка?

Печалбите и загубите са числа, които показват дали има равновесие между приходите и разходите. Проследявайки ги в течение на годината, можем да изготвим годишен отчет. Това е същото, което Вие можете да направите за бюджета на домакинството си или което може да направи едно дружество, за да изясни финансовото си състояние. Ако приходите са по-големи от разходите, реализираме печалба. Ако разходите надвишават приходите, понасяме загуба.

Важно е да се има предвид, че операциите на една централна банка са доста различни от, например, тези на една хлебарница, която получава приходи, продавайки хляб, и прави разходи за брашно или енергия. Централните банки осъществяват дейността си основно чрез банковата система. 

Какво представлява централната банка?

Откъде Евросистемата получава приходите си?

Стойността на евробанкнотите във Вашия портфейл е много по-голяма, отколкото струва физическото производство на самите банкноти. Търговските банки Ви предоставят тези евробанкноти чрез своите клонове и банкомати. За тази цел те трябва да ги „купят“ от Евросистемата, като прехвърлят финансови активи. Тези активи са източник на приходи. Експертите наричат това „сеньораж“.

Какво е сеньораж?

Друга форма на доход за централната банка е лихвата, която търговските банки плащат, когато заемат пари от нас.

ЕЦБ и националните централни банки са закупили също така значително количество финансови активи, например държавни облигации. Целта беше да подкрепим икономиката, когато лихвените проценти бяха много ниски или дори нулеви. Стремяхме се да предотвратим прекалено дългото задържане на инфлацията на твърде ниско равнище. Закупените от нас активи могат да бъдат източник на доход.

И накрая, централните банки поддържат резерви в чуждестранна валута и имат и други инвестиции, като всички те също генерират приходи.

Какви са разходите на Евросистемата?

Когато търговските банки държат депозити при Евросистемата, ние трябва да им плащаме лихва. Това е разход за нас. Тези разходи могат да нараснат, например ако повишим лихвените проценти като част от паричната си политика.

Защо сега разходите са по-големи от приходите?

За да овладеем високата инфлация, в рамките на кратък период повишихме значително лихвените си проценти. Това доведе до повишаване на лихвените проценти на финансовите пазари, което от своя страна причинява всеобщо оскъпяване на кредитите. По-високите лихвени проценти намаляват привлекателността на заемите и правят спестяването по-атрактивно. Това намалява разходите, води до охлаждане на икономиката и понижава инфлацията, което в крайна сметка е и целта ни. 

Какво представлява паричната политика?

Като страничен ефект размерът на лихвите, които централните банки от Евросистемата плащат на банките за техните депозити, също нараства бързо и значително. Същевременно доходът, който те получават от притежаваните от тях активи, не се увеличава по същия начин.

Това е така, защото много от тези активи, особено държавните облигации, не носят големи лихви, тъй като са купени от нас в момент, когато лихвените проценти бяха ниски. Те също така често имат дълъг матуритет. Например, ако централните банки от Евросистемата държат държавна облигация с 10-годишен матуритет, това означава, че изплащането на пълната сума по облигацията ще отнеме десет години.

Към момента на закупуване на тези облигации това бе правилното действие, за да върнем инфлацията на целевото равнище от 2%. Причината е, че по това време инфлацията беше твърде ниска. Закупуването на тези активи на тогавашните цени спомогна за намаляване на лихвените проценти на финансовите пазари. 

Как функционира програмата на ЕЦБ за закупуване на активи?

По този начин обаче рисковете, свързани с бъдещите промени на лихвените проценти, се изместиха от финансовите пазари към централната банка.

Точно сега този риск започва да става реалност, тъй като централните банки по света повишават лихвените си проценти, за да възпрат инфлацията. Резултатът за Евросистемата е, че нейните разходи нарастват по-бързо от приходите ѝ. Това означава, че печалбите намаляват и дори могат да се превърнат в загуба.

Какво би се случило, ако Евросистемата понесе загуба? 

Ако отчетем загуба, можем да компенсираме, като прибегнем най-напред до средствата от реализираните в предходни години печалби. ЕЦБ и други централни банки от еврозоната реализираха значителни печалби в продължение на няколко години – приблизително 300 млрд. евро в периода 2012 – 2021 г.

Тези печалби се дължат главно на водената през тези години парична политика. Закупихме много активи, а лихвените проценти бяха отрицателни, което означава, че банките в действителност са платили такса, за да поддържат депозити при нас.

Като предпазливи централни банки ние използвахме част от тази печалба, за да изградим финансови буфери, като например общи провизии и резерви. Освен това някои буфери се създават, когато редовно преоценяваме някои от активите си. Сега тези буфери могат да бъдат използвани.

За ЕЦБ, ако общите ни провизии за риск не са достатъчни, националните централни банки на държавите от еврозоната могат да покрият останалата загуба със собствени приходи от операции, свързани с паричната политика. Друга възможност е загубата да бъде вписана в годишния отчет на ЕЦБ, за да се компенсира от бъдещи приходи.

Повече за процедурите за поделяне на печалбите и загубите можете да прочетете в този Тематичен материал.

Има ли значение дали ЕЦБ търпи загуба?

Важно е да се има предвид, че централните банки не са като обикновените дружества. Те могат да губят пари и едновременно с това да работят ефективно. Въпреки това принципът на финансова независимост означава, че националните централни банки трябва винаги да имат достатъчен капитал.

Очакваме с течение на времето загубите да намалеят благодарение на нарастване на приходите на централните банки от Евросистемата от техните облигации и други активи, както и от отпуснатите заеми на търговските банки.

В крайна сметка, при връщането към положителни лихвени проценти Евросистемата би трябвало отново да реализира печалби в средносрочен план.

Какво се случва, ако реализираме печалба?

Ако отчетем печалба, като защита срещу евентуални бъдещи загуби можем да заделим известно количество средства под формата на общи провизии и резерви. Всяка оставаща след това печалба се разпределя между националните централни банки от еврозоната, които са акционерите на ЕЦБ.

Националните централни банки също могат да заделят известни средства, но техните остатъчни печалби обичайно се предават на правителството на съответната държава и се вливат в неговия бюджет. Това е от полза за гражданите на еврозоната.

ВИЖТЕ СЪЩО

Вижте още свързана с темата информация