16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 359/97

(1)

За изпълнението на задачите си Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се нуждае от изготвянето на статистически данни за сделките на паричния пазар, а именно за обезпечените сделки, необезпечените сделки и за някои сделки с деривати, допълнително уточнени в настоящия регламент, които са сключени от парично-финансови институции (ПФИ), с изключение на централните банки и фондовете на паричния пазар (ФПП), с други ПФИ, и между ПФИ и други финансови институции, държавно управление и нефинансови предприятия, като вътрешногруповите сделки не се включват.

(2)

Със събирането на тези статистически данни основно се цели да се предостави на Европейската централна банка (ЕЦБ) пълна, подробна и хармонизирана статистическа информация относно паричните пазари в еврозоната. Извлечените от сделките данни, събрани по отношение на горепосочените пазарни сегменти, предоставят информация относно трансмисионния механизъм на решенията в областта на паричната политика. Следователно те са необходим набор от статистически данни за целите на паричната политика в еврозоната.

(3)

Събирането на статистически данни е необходимо и за да може ЕЦБ да предоставя аналитична и статистическа подкрепа на единния надзорен механизъм (ЕНМ) в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (3). В тази рамка събирането на статистически данни е необходимо и с цел да се подпомагат задачите на ЕЦБ в областта на финансовата стабилност.

(4)

Националните централни банки (НЦБ) следва да уведомят ЕЦБ, в случай че решат да не събират изискуемите по настоящия регламент данни, като в този случай ЕЦБ поема задачата да събере данните пряко от отчетните единици.

(5)

В съответствие с Договорите и съгласно условията, предвидени в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“), от ЕЦБ се изисква да приема регламенти, доколкото това е необходимо за изпълнението на задачите на ЕСЦБ, определени в Устава на ЕСЦБ, а в някои случаи — предвидени в разпоредбите, приети от Съвета съгласно член 129, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(6)

С цел да се сведе до минимум тежестта на отчетността за ПФИ, като същевременно се осигурят навременни и висококачествени статистически данни, ЕЦБ първоначално ще изиска да се отчитат данни от най-големите ПФИ от еврозоната въз основа на стойността на общите основни балансови активи в сравнение с общите основни балансови активи за всички ПФИ от еврозоната. От 1 януари 2017 г. Управителният съвет на ЕЦБ може да увеличи броя на отчетните ПФИ, като вземе предвид и други критерии, като например значимостта на дейността на ПФИ на паричните пазари и важността на ПФИ за стабилността и функционирането на финансовата система. С оглед на осигуряването на минимално равнище на географска представителност ЕЦБ ще осигури наличието на поне три отчетни ПФИ от държава членка, чиято парична единица е еврото (наричана по-долу „държава членка от еврозоната“). НЦБ могат да събират данни и от ПФИ, които не са част от действителната съвкупност от отчетни единици въз основа на националните им изисквания за статистическа отчетност, като в този случай данните ще бъдат отчетени и проверени съгласно настоящия регламент.

(7)

С цел да се сведе до минимум тежестта на отчетността за ПФИ, като се избегне подлагането им на двойни изисквания за отчетност и същевременно с това се осигурят навременни и висококачествени статистически данни, ЕЦБ следва да е в състояние да ги освободи от задължението да отчитат данни относно сделките за финансиране с ценни книжа и договорите за деривати, ако тези данни вече са били отчетени пред регистър на трансакциите, при положение че ЕЦБ разполага с ефективен достъп до навременни и стандартизирани данни в съответствие с изискванията, посочени в настоящия регламент.

(8)

В член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета е предвидена възможността ЕЦБ да приема регламенти, с които определя изискванията си за статистическа отчетност и ги налага спрямо действителната съвкупност от отчетни единици на държавите членки от еврозоната. В член 6, параграф 4 е предвидено, че ЕЦБ може да приема регламенти, определящи условията, съгласно които може да се упражнява правото на проверка или принудително събиране на статистическа информация.

(9)

В член 4 от Регламент (ЕО) № 2533/98 е предвидено, че държавите членки трябва да създадат своя собствена организация в областта на статистиката и да работят в пълно сътрудничество с ЕСЦБ, за да се осигури изпълнението на задълженията, които произтичат от член 5 от Устава на ЕСЦБ.

(10)

Дотолкова, доколкото данните, събрани съгласно настоящия регламент, съдържат поверителна статистическа информация, приложимите стандарти за защитата и използването на такава информация ще бъдат посочените в членове 8 и 8в от Регламент (ЕО) № 2533/98.

(11)

В член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 е предвидено, че ЕЦБ има правомощието да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, посочени в регламентите или решенията на ЕЦБ.

(12)

Въпреки че се отчита, че регламентите, приети от ЕЦБ съгласно член 34.1 от Устава на ЕСЦБ, не предоставят права и не налагат задължения на държавите членки, чиято парична единица не е еврото (наричани по-долу „държави членки извън еврозоната“), член 5 от Устава на ЕСЦБ се прилага както към държавите членки от еврозоната, така и към държавите членки извън еврозоната. В Регламент (ЕО) № 2533/98 се отбелязва, че член 5 от Устава на ЕСЦБ, заедно с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, предполага задължение на национално равнище да се разработят и приложат всички мерки, които държавите членки извън еврозоната считат за подходящи с оглед на събирането на статистическата информация, необходима за изпълнението на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, както и с оглед на своевременната им подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки от еврозоната.

(13)

Изискванията за отчетност съгласно настоящия регламент не засягат изискванията за отчeтност, установени в други правни актове и инструменти на ЕЦБ, които могат, поне частично, да обхващат и отчитането на статистическа информация за паричните пазари сделка по сделка или агрегирано,

1.

„отчетна единица“, „резидент“ и „резидентен“ имат същото значение, както са определени в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98;

2.

„парично-финансова институция“ (ПФИ) има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/33) (4), и включва всички клонове на ПФИ на територията на Съюза и ЕАСТ, освен ако изрично е предвидено друго в разпоредбите на настоящия регламент;

3.

„ДФП“ означава други финансови посредници освен застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове, така както те са определени в преработената Европейска система от сметки (наричана по-долу „ЕСС 2010“), установена с Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5);

4.

„застрахователни (осигурителни) дружества“ са финансови предприятия и квазикорпорации, които се занимават основно с финансово посредничество като следствие от обединяването на рискове главно под формата на пряко застраховане или презастраховане, както е посочено в ЕСС 2010;

5.

„пенсионни фондове“ са всички финансови предприятия и квазикорпорации, които се занимават основно с финансово посредничество като следствие от обединяването на социални рискове и потребностите на осигурените лица (социално осигуряване), както е посочено в ЕСС 2010;

6.

„нефинансови предприятия“ е секторът от нефинансови предприятия, посочен в ЕСС 2010;

7.

„държавно управление“ обхваща институционалните единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционалните единици, които се занимават основно с преразпределението на национален доход и богатство, както е посочено в ЕСС 2010;

8.

„общи основни балансови активи“ са общите активи минус други активи, така както тези термини са определени в Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33);

9.

„статистически данни за паричния пазар“ са статистически данни, свързани с обезпечените сделки, необезпечените сделки и сделките с деривати, чийто обект са инструментите на паричния пазар, сключени между ПФИ или между ПФИ и ДФП, застрахователни (осигурителни) дружества, пенсионни фондове, централни банки, държавно управление и нефинансови предприятия, като не се включват вътрешногруповите сделки през съответния отчетен период;

10.

„инструмент на паричния пазар“ е който и да е от инструментите, посочени в приложения I, II и III;

11.

„фонд на паричния пазар“ е предприятие за колективно инвестиране, което се нуждае от разрешение за извършване на дейност като предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа съгласно Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) или е алтернативен инвестиционен фонд съгласно Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (7), инвестира в краткосрочни активи и си е поставило като отделни или кумулативни цели предлагането на печалба в съответствие с лихвените проценти на паричния пазар или запазването на стойността на инвестицията;

12.

„централна банка“ е която и да е централна банка, независимо от това къде се намира;

13.

„национална централна банка/национални централни банки“ или „НЦБ“ са националните централни банки на държавите членки в Съюза;

14.

„референтна съвкупност от отчетни единици“ са ПФИ, резиденти в еврозоната, с изключение на централните банки и ФПП, които приемат деноминирани в евро депозити и/или емитират други дългови инструменти, и/или предоставят деноминирани в евро кредити, както са посочени в приложение I, II или III, от/на други ПФИ и/или от/на ДФП, застрахователни (осигурителни) дружества, пенсионни фондове, държавно управление, централни банки за инвестиционни цели или нефинансови предприятия;

15.

„група“ е група от предприятия — включително, но не само банкова група — която се състои от предприятие майка и дъщерните му предприятия, чиито финансови отчети са консолидирани за целите на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8);

16.

„клон“ означава място на стопанска дейност, което представлява юридически зависима част от дадена институция и което извършва пряко всички или някои от сделките, присъщи на дейността на институцията;

17.

„клон в Съюза или клон в ЕАСТ“ е клон, който се намира и е регистриран в държава членка на Съюза или в държава от ЕАСТ;

18.

„Европейската асоциация за свободна търговия“ е междуправителствената организация, създадена, за да насърчава свободната търговия и икономическата интеграция в полза на нейните държави членки;

19.

„вътрешногрупова сделка“ е сделка, чийто обект са инструменти на паричния пазар, сключена от отчетна единица с друго предприятие, което е изцяло включено в същия консолидиран финансов отчет. Предприятията, които са страни по сделката, се считат за изцяло включени в „същата консолидация“, когато и двете са или:

20.

„работен ден“ по отношение на която и да е дата, посочена в договор или в потвърждение за сделка с инструмент на паричния пазар, е денят, в който търговските банки и валутните пазари са отворени за обичайната си дейност (включително за операции със съответния инструмент на паричния пазар) и извършват сетълмент на плащания в същата валута като валутата на задължението за плащане, което е дължимо на тази дата или е изчислено към тази дата. В случай че дадена сделка с инструмент на паричния пазар е уредена от стандартно основно споразумение, съставено от Европейската банкова федерация (ЕБФ), Асоциацията на кредитните пазари (АКП), Международна асоциация за суапове и деривати (МАСД) или други водещи европейски или международни пазарни асоциации, се използва предоставеното в споразумението определение или определението, към което то препраща. За сетълмента на сделка с инструмент на паричния пазар, по отношение на която сетълментът следва да се извърши посредством определена система за сетълмент, „работен ден“ е денят, в който системата за сетълмент е отворена за извършването на сетълмента на тази сделка;

21.

„ден за сетълмент на TARGET2“ е всеки ден, в който TARGET2 (Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време) е отворена;

22.

„споразумение за обратно изкупуване“ е споразумение, по силата на което страните по него могат да участват в сделки, по които едната страна („продавач“) се съгласява да продаде на другата страна („купувач“) определени „активи“ („ценни книжа“, „стоки“ или „други финансови активи“) на определена дата в близко бъдеще, в замяна на което купувачът плаща покупната цена на продавача, като едновременно с това купувачът се съгласява да продаде обратно на продавача активите на определена бъдеща дата или при поискване, в замяна на което продавачът плаща на купувача договорената за обратното изкупуване цена. Всяка подобна сделка може да бъде репо сделка или сделка за покупка с уговорка за последваща обратна продажба. „Споразумение за обратно изкупуване“ може да е и споразумение за предоставяне на активи в залог и за предоставяне на общо право на повторно използване в замяна на кредит на парични средства на определена дата в близко бъдеще и връщането на кредита и лихвите на бъдеща дата в замяна на връщането на активите. Репо сделките могат да бъдат сключени с предварително определен падеж („срочни репо сделки“) или без предварително определен падеж, като на страните се предоставя възможност да се споразумеят по всяко време относно това дали да продължат или да прекратят споразумението („отворени репо сделки“);

23.

„тристранна репо сделка“ е репо сделка, при която на трета страна е възложено да избере обезпечението и да извършва действия по управлението му, докато е в сила сделката;

24.

„валутен суап“ е суап сделка, при която едната страна продава на другата определена сума от определена валута в замяна на плащането на договорена сума от друга определена валута по договорен валутен курс (известен като спот валутен курс) с уговорката продадената валута да бъде изкупена обратно на бъдеща дата (известна като падеж) в замяна на продажбата на първоначално закупената валута по различен валутен курс (известен като форуърд валутен курс);

25.

„овърнайт индекс суап“ (ОИС) е лихвен суап, при който периодичният плаващ лихвен процент е равен на средната геометрична стойност на овърнайт лихвения процент (или овърнайт индекс лихвения процент) през определен период от време. Окончателното плащане се изчислява, като разликата между фиксирания лихвен процент и натрупания овърнайт лихвен процент, отчетен по време на действието на ОИС, се прилага към номиналната стойност на сделката. Тъй като предметът на настоящия регламент обхваща само ОИС, деноминирани в евро, овърнайт лихвеният процент ще бъде ЕОНИА.

26.

„Рамката Базел III за КЛП“ е коефициентът на ликвидно покритие (КЛП), предложен от Базелския комитет и одобрен на 7 януари 2013 г. от Групата на управителите и ръководителите на надзорни органи, надзорния орган на Базелския комитет за банков надзор, като минимален глобален регулаторен стандарт по отношение на мерките за краткосрочна ликвидност в банковия сектор.

а)

данните към края на месец декември на календарната година, предхождаща уведомлението съгласно параграф 5; или

б)

ако данните по буква а) не са налични, данните към края на месец декември на предходната година.

а)

данните, събрани от отчетните единици, избрани съгласно член 2, параграф 2, се предават на ЕЦБ веднъж дневно между 18.00 ч. на датата на извършване на сделката и 7.00 ч. централноевропейско време на първия ден за сетълмент на TARGET2 след датата на извършване на сделката;

б)

данните, събрани от отчетните единици, избрани съгласно член 2, параграфи 3 и 4, се предават на ЕЦБ веднъж дневно между 18.00 ч. на датата на извършване на сделката и 13.00 ч. централноевропейско време на първия ден за сетълмент на TARGET2 след датата на извършване на сделката;

в)

данни, по отношение на които НЦБ има дерогация съгласно член 5, се предават на ЕЦБ веднъж седмично между 18.00 ч. на датата на извършване на сделката и 13.00 ч. централноевропейско време на първия ден за сетълмент на TARGET2 след края на седмицата, за която се отнасят данните.

а)

данните, събрани от отчетните единици, избрани съгласно член 2, параграф 2, се предават на ЕЦБ веднъж дневно преди 7.00 ч. централноевропейско време на първия ден за сетълмент на TARGET2 след датата на извършване на сделката;

б)

данните, събрани от отчетните единици, избрани съгласно член 2, параграфи 3 и 4, се предават на ЕЦБ веднъж дневно преди 13.00 ч. централноевропейско време на първия ден за сетълмент на TARGET2 след датата на извършване на сделката;

в)

данните, събрани от допълнителните отчетни единици, избрани съгласно член 2, параграф 6, се предават на ЕЦБ веднъж дневно преди 13.00 ч. централноевропейско време на първия ден за сетълмент на TARGET2 след датата на извършване на сделката, веднъж седмично преди 13.00 ч. централноевропейско време на първия ден за сетълмент на TARGET2 след края на седмицата, за която се отнасят данните, или веднъж месечно преди 13.00 ч. централноевропейско време на първия ден за сетълмент на TARGET2 след края на месеца, за който се отнасят данните. НЦБ вземат решение относно периодичността на отчитане и своевременно и надлежно уведомяват ЕЦБ. НЦБ могат да преразглеждат периодичността на отчитане всяка година;

г)

данни, по отношение на които НЦБ има дерогация съгласно член 5, се предават на ЕЦБ веднъж седмично преди 13.00 ч. централноевропейско време на първия ден за сетълмент на TARGET2 след края на седмицата, за която се отнасят данните.

а)

отчетната единица извърши общо прехвърляне на имущество в полза на кредитори или с цел да участва в оздравяване, съдебно споразумение или конкордат с кредитори;

б)

отчетната единица направи писмено признание, че не е в състояние да изплати дълговете си, когато те станат изискуеми;

в)

отчетната единица поиска, се съгласи или приеме в нея или по отношение на цялото ѝ имущество или на съществена част от него да бъде назначен доверител, администратор, синдик, ликвидатор или длъжностно лице с подобни функции в нея или по отношение на цялото ѝ имущество, или на съществена част от него;

г)

представяне или подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на отчетната единица (от лице, различно от контрагента, по отношение на задължение на отчетната единица към този контрагент) в съда или пред друг компетентен орган или агенция;

д)

отчетната единица е прекратила дейността си чрез ликвидация или е обявена в несъстоятелност (или спрямо нея започне друго подобно производство); или отчетната единица, орган на публичната власт или друго образувание или лице подаде молба за оздравяването ѝ, сключването на съдебно споразумение или на конкордат, преструктурирането ѝ от акционерите или съдружниците в нея, управлението ѝ от администратор, ликвидацията ѝ, прекратяването ѝ или друга подобна мярка съгласно действащи или бъдещи законови и подзаконови норми, като тази молба не е спряна или отхвърлена в срок до 30 дни от подаването ѝ (освен когато става въпрос за молба за откриване на производство по ликвидация или друго подобно производство, като в тези случаи 30-дневният срок не се прилага);

е)

назначаването в нея или по отношение на цялото ѝ имущество, или на съществена част от него на доверител, администратор, синдик, ликвидатор или длъжностно лице с подобни функции; или

ж)

свикването на събрание на кредиторите с оглед на обсъждането на доброволно споразумение (или друга подобна процедура).